Понеже съм на почивка си наложих забрана да използвам интернет. Чудесно е, чувстваш се свободен, препоръчвам.

Веднъж на ден преглеждам новините, да не съм съвсем “сляп” и “глух” за случващото се. Днес застинах, щом разбрах, че Марин Бодаков е починал…

Не мога да повярвам. Той бе (трудно ми е да говоря и пиша за него в минало време) невероятен ЧОВЕК. Имаше качеството да подава ръка всекиму, да те издърпа, когато си паднал в “дупка” от неприятности или сам си забъркал кашата, да те потупа, когато си успял в нещо, да те “прегърне”, щом се чувстваш тъжен.

Обличаше в думи мислите - не само своите, а и чуждите. И без пряко да съветва, го правеше преносно - я през някой текст, я през някое завоалирано предложение за книга.

Спомням си как дискутирахме случилото се с Джордж Флойд и плашещата липса на емпатия в хората днес. 

Иска ми се да вярвам, че отнякъде ще види как неговите деца - биологични, и студенти, ще изграждат свят на състрадание, а не на разделение.

Да почива в мир!

А на съпругата му, на рожбите му - съболезнования!

Марин Бодаков бе пример не само за преподавател, за поет, но и за създател на сплотено, любящо семейство. И да - ако не можеш образцово семейство да съградиш, то държава не трябва да копнееш да управляваш.

Дано имаме в бъдеще водачи - и политически, и университетски - като него!!!