Може да проследите в интернет, в YouTube, как протича изслушването на кандидатите за директори на ФБР и ЦРУ. Предлага ги президентът и след това в сенатската комисия с часове, понякога с дни, ги разпъват на кръст с въпроси, за да се определи имат ли компетенция да заемат тази висша длъжност. Специално внимание се обръща на миналото на претендентите – минимум съмнение да има, следва задълбочаване на „разпита“ и притискане до стената. И така трябва. Шефовете на службите за сигурност трябва да имат як гръб, да не се подават на натиск, да бранят от външни влияния подчинените си, но за да са независими, то задължително е необходимо да бъдат проверени дали нямат зависимости, дали някой не може да ги изнудва с нещо и прочее.
Слушах тези дни как медиите анонсираха интервютата си с отстраните от постовете директори и заместници на ДАНС и ДАР „Ексклузивно! Първото интервю в кариерата на…“. Това е проблем. Огромен проблем. Работата на службите за сигурност е класифицирана, да, но не може шефовете на службите за сигурност да са анонимни, да не ги познаваме ние – гражданите. Неправилно, с десетилетия, се възприема, че председателите на тези институции трябва да са обвити в някаква загадъчност, ала това е вредно, защото обществото не само няма доверие на тях, но и не познава изобщо дейността, отговорностите на тези агенции.
Както и при института на съдебния заседател, така и тук – гражданите даже не знаят какво се крие зад абревиатурите. Най-много да счита болшинството, че това са поредните кърлежи на тяхна издръжка.

Но! И това е едно гигантско НО – изслушването трябва не да се сведе, да речем, до някаква среща в МС или в парламента, за която никой така и не разбира, а нека се излъчва по БНТ, да се предава по БНР. Да може народът да опознае кандидатстващите, да си изгради мнение, да ги гледа в очите, да им наблюдава езика на тялото, да чуе какво казват…
Изборът пък трябва да е, за мен, на референдум, но понеже това няма да се случи – поне в Народното събрание с минимум 200 гласа, максимално представително да е.
Сетне публични отчети какво е свършено, какво не – регулярни, на два месеца ли, на три ли, но да се проследява какво се върши. Такива в Сената непрестанно се организират. И тук може.