Започвам с това въведение, за да Ви покажа, че Енев е един изключително талантлив български писател, който остава неоценен именно, защото е с такъв произход. За съжаление, „малките“ в 99% от случаите оставаме в сянката на големите сили и техните граждани. Затова и така неистово се радваме, когато Гришо, Пулев, Ушев, Бакалова се докосват до онази тъй далечна за всички ни слава. Поради същата причина още повтаряме, че сме били 4-ти в света по футбол, а Жени Калканджиева е класирана 6-та по хубост (което дори не е вярно, но е приятно народно заблуждение).

Разбира се, прожекторите, наградите са ценни, но ако ги няма, не означава, че автоматично трябва да пренебрегваме творците. Енев издава възхитителния „Либерален преглед“, има и два романа (последният – „Реквием за никого“, събужда всеки читател), есеистичен сборник. Той е продуктивен автор, който обаче освен, че не е любимец на масовия вкус, води две жестоки битки. Първата е да оцеляват финансово трудовете му. Втората е още по-безмилостна – за (с) дъщеря му Леа.

Не съм си и помислям, че авторът на буйното Ане е възможно да има толкова мъка в душата си. Когато прочетох „Възхвала на Ханс Аспергер“ буквално започнах да се задушавам. Събраната тъга в тези сто и трийсетина страници те удря като шамар… не, леко е това… като вълна те разполовява… като лавина те смазва.
Представяш си как Златко и съпругата му Дорейн са едни щастливи млади и обичащи се хора. Ражда им се син – Паул. Развиват се кариерно, междувременно са супер сплотени и достатъчни един на друг… Както Енев казва той е вечен самотник по характер, а за един такъв човек да срещне половинката си е печалба от съдбата.

Изведнъж се появява Леа – „неочаквано и изненадващо“. Два месеца по-късно започва ужасът с нощни писъци…

Сетне следва разказът на Златко Енев за отрицанието на състоянието (признава си дори, когато се е опитвал да вкарва детето в „правия път“ със строги мерки), за сблъсъка между съпругата му и него как е правилно да я възпитават, за диагнозата АУТИЗЪМ, за развода, за това как изведнъж се оказва сам с две деца, за пътят, който изминават от уплашената малка Леа (и стресираният той като баща) до спокойната пораснала Леа (и щастливият за нея той като татко).

Ред след ред се потопяваме в историята на двамата (Енев и Дорейн)-тримата (+ Леа)-четиримата (+Паул, който се е чувствал дълго самотен и пренебрегнат заради вниманието, което се обръща на сестра му)-петимата (+новият мъж на бившата съпруга на Златко. Имаме и описание на вътрешния конфликт за нараненото мъжко его на Енев).

Приятели, казвам Ви, това не е КНИГА, която ще забравите някога. Ще помните цели пасажи. Дума по дума. Иска ми се да ги напиша, но не искам да Ви отнема удоволствието сами да се потопите и да научите защо не бива да дамгосваме, който и да е било с думите „изрод“, „луд“, „инвалиди“, „увреден“ и така нататък…

Никой не знае какво на него съдбата ще му поднесе. Днес си и здрав и прав, утре те блъска кола и оставаш без крака. Или пък ти се ражда дете, което не е типично, не е по правилата, но също заслужава да се чувства закриляно и обичано!

Когато д-р Петър Айолов ни даде задание да направим проект по избор за дисциплината „Експериментално студио“, бях сигурен какво искам да реализирам! А именно да се опитам да поставя себе си и зрителите в състоянието на един аутист, който както Енев казва не е способен да се изключва от дразнителите, идещи от околната среда, които го натоварват, ли натоварват, докато не се затвори в „капсула“ или пък изпадне в истерия.

Случих го вчера, 4.03.2021 г., нарочно без предварителен сценарий. Тръгнах пеша из улиците на Люлин и правих ревю на „Възхвала на Ханс Аспергер“!
Надявам се книгата на Енев, моята инициатива да повдигат все повече въпроса как да се научим да приемаме тези хора, да ги допуснем като равни!

ДАНО СЕ СЛУЧИ СКОРО!

МИМО ГАРСИЯ представя пешеходно ревю на „Възхвала на Ханс Аспергер“ (автор: Златко Енев) – монолог за аутизма

Проект на МИМО ГАРСИЯ,
студент IV-ти курс във Факултета по журналистика и масова комуникация (Фак. №18118)
Дисциплина: „Експериментално студио“ с ръководител д-р Петър Айолов
4.3.2021 година
***
Във видеото се прави опит за демонстрация колко е трудно на аутистите да живеят, без да могат да се изключват временно от натоварващата заобикаляща среда. Именно поради тази причина ревюто на великолепната книга на Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер“ /издателство „Колибри“; 2020 година/, се случва насред шумна София.
***
https://www.mimo.bg

Клипът е част и от „Къси послания“ – формат на платформата за подкрепа и помощ „ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО“ (https://dagovorimzaedno.com/kpgm​)