Още, когато бях дете, семейството ми ми разказваше за човеконенавистническия комунистически режим. Как са одържавени наши имоти, съборени са къщите, изградени с кръв и пот от дедите ми, и на тяхно място са построени огромни, погребващи съдбите блокове… Как парчетата собствена земя – тъй ценни за всеки истински българин, са късани и насилствено вкарвани в трудови кооперативи… Как, когато едната ми баба – интелигентен и невероятно почтен юрист, е била на командировка в чужбина, „случайно“ се е появил „вежлив“ господин в библиотеката, от която е наемала забранената тогава „Доктор Живаго“, питайки я дали има намерение да се връща в страната. Смеела ли е да не се прибере, близките ѝ щяха да изчезнат… Как братът на единия ми дядо е бил вкаран в арест с измислени обвинения, държан 8 месеца и върнат като жив труп. Отиде си след дългогодишна битка с рака, болест, която отключи заради този стрес…

Когато пораснах, разбрах и колко е било жестоко отношението на тогавашната власт спрямо хомосексуалните. Това още повече ме ужаси – преследване заради любовта към друго човешко същество… Впрочем според мен обичта е била най-силното оръжие в онези години, когато подслушването и малтретирането са били ежедневието.
Винаги, когато някой ми заговори за цената на билетчето за градския транспорт тогава или пък за 14-дневните карти за почивка, настръхвам. Ако срещу тези подаяния някой е съгласен да продаде свободата си, жив ли е изобщо?!

Тоталитарността води до смачкване, до смърт – психическа, физическа, често и двете… За съжаление, тя днес се възражда по света, прикривайки се зад слогана „с грижа за хората“. Затварят се устите на неудобните (арестуването на Навални и негови съюзници + преследването на протестиращите, разпръсквани от руските спецчасти), отнемат се лицензите на критиците (унгарското „Клуб радио“), въвежда се стандарт за правилно /трябва да хвалиш Централния комитет/ и неправилно /не бива да не си съгласен със становището на генералния секретар/ поведение (китайската точкова система за социален рейтинг), ограничават се правата на жените (полските съдебни решения, засягащи абортите са нелогични).
Интересно е, че при СССР религията е била изкоренявана, уважавал се е атеизмът, а днес властта движи с корумпираните владици. Дават им народни пари явно и под масата, а срещу това получават публични хвалебствия – „само те помагат на църквата“, сиреч гласувайте за тях…

Вчера вечерта гледах спектакъла „Назови ме с моето име“, който ме зашемети. Това е първата пиеса, която смело задълбава в непрестанно премълчаваната от всички ни тема за Възродителния процес – този тъй срамен и безобразен акт. Буквално замръзваш от първата секунда на представлението, чудейки се каква е правилната емоция, която да изпитваш – щастие, тъга ли… От една страна присъстваш на сватбата на двама влюбени, но тези влюбени са разделени от предубежденията не само на приятелите им, съседите, но и на фамилиите им, които са разполовили тържеството на две (сякаш парче от сватбената торта, чийто вкус никога няма да бъде истински усетен, защото сълзите капят и не могат да бъдат спрени). Толкова бързо се преминава от фалша към истината, от лицемерието към реалността, че на моменти гримасата не отговоря на чувствата ти. Мимиката ти е засмяна, но вече си разбит душевно…

Представлението е написано от талантливата Здрава Каменова, която е позната на широката публика от участието си в сериала „Откраднат живот“. Режисьор е Благой Бойчев (негов проект е и „Калуня-каля“ по романа на Георги Божинов). На сцената освен Каменова е и Наталия Цекова – горда ромка, която създаде спектакъла за болката на този неразбран и употребяван от политиците етнос „Цигански колела“.

В „Назови ме с моето име“ са включени историите на истински хора, които са били преименувани. Някои от тях са били многократно глобявани, а и удряни, защото са говорили на ромски, на турски. Важно е да уточним, че смяната на имената започва първо с циганите – за тях няма кой да се застъпи, нито къде да се преместят. Следват мюсюлманите – някои избягват в Турция, изоставяйки всичко, което притежават (и в материален аспект, и като спомени), други остават и никога повече не се усмихват, затварят се, изолират се, откъсват се от живота, защото се чувстват убити…

На сцената има едни вентилатори с огромни, грозни, зловещи перки, които толкова силно се въртят, че и онези, които седят на последния ред, замръзват.
Това е също част от истинските истории. Събират се в началото на процеса в Шумен граждани да протестират мирно, просто седейки прави, устоявайки правото си на име, когато милицията постъпва хитро. Вместо да прибегнат до насилие и после да бъдат разнасяни зверствата им из Европа, докарват огромни вентилатори и ги издухват. Струята ги кара да се разотидат…

Милион пъти Ви препоръчвам да изгледате „Назови ме с моето име“ – дори да имате негативно отношение към циганите, към турците заради робството. Ще осъзнаете, че ние, гражданите, сме пионки. Движат ни по полето, напред-назад, наляво-надясно, където искат ни изпращат, каквото искат ни отнемат. Разделяйки се, даваме власт другиму. Сплотяването лекува. Времето не може да върнем, но бъдещето е в нашите ръце.

И за да не се изненадате (не)приятно,предупреждавам, в спектакъла ще чуете гласа ми. Аз разказвам за смяната на името ми. Естествено, по моя воля. Именно, защото днес се казвам така, както го чувствам, осъзнавам какво е да ти лепнат име, което не бие в сърцето ти!

П.П.: За финал, споделям Ви един силен ромски цитат от спектакъла – „Душата ми не може да износи болката от преименуването!“…

Следете Фейсбук страницата на представлението – https://bit.ly/3uA2sAJ.Следващата дата е 31-ви март, Национален студентски дом.

Здрава Каменова и Наталия Цекова в представлението „Назови ме с моето име“; 26-ти февруари 2021 г.

Признай си, че си гей.

Да, възродителният процес е ужасно престъпление на комунистическия режим!

Имаше и нещо дриго много хубаво- нямаше ЯВНИ педита, понеже ядяха МНОГО бой. Инак, содомитството не бе забранено.

аз също принципно осъждам възродителния процес, но само донякъде.
Преди това турците в България организираха саботажи от най- долнопробен характер и Тодор Живков така намери за правилно да реши проблема - или тук, или в Турция. А тук- с българско име.
Какво да кажем за потурчените българи - еничари? Турция ни дължи обезщетения да взетите имоти на прогонените българи - бежанци от Егейска Македония и Одринска Тракия и не е платила грош. Записани са били в Агенцията за бежанците на ул. " Малко Търново" 1.
Та този процес си има предпроцес.
Последно са олапали 2 км от река Резовска, наша площ. Живков пак ги беше подбрал, но тогава зад него стоеше СССР.
Може да е грубо, но не е толкова позорно. Къде башибозука има карма да плаща за издевателствата на българите, е-е-е-е-е----много повече.

за Освобождението на Македония, та знае що за изроди са. И оттам надойдоха бежанци, и там издевателстваха.
Прадядо имам комита от Копривщица, спасил се в гръцко.
Не ги жаля!

За да признава нещо човек първо трябва да го е крил - дали от срам, дали от "обществен, традиционен" натиск... ;-)
/Значение на думата признание
мн. признания, ср.
1. Признаване.
2. Думи, с които се признава нещо./

НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСЕН С ВАС!

Ха-ха "Едно си баба знае, едно си баба бае"...
Ама наистина ли други доводи нямате, драги?!
Аз секс нито практикувам, нито коментирам, тъй че не знам защо непрестанно нататък Ви тегли...
Тогава не мисля, че българите са живеели добре - приемам да вярвам на моите близки, но не мисля, че сега Вие, драги, живеете добре в Германия. Ограниченията как са? :D Ние утре сме на заведение, ще дигна тост и за Ваше здраве, с надеждата да разнообразите репертоара! ;-)

Здравейте,
моите почитания към дядо Ви, моят прадядо също е бил на война... Уважавам изключително тези достойни мъже, похабили здравето, младостта, съня си в името на родината!
Все пак, обаче ми се струва, че докато големите играчи - политици се ритат, "малките" хора страдат. Насилието е спрямо тях, то все ние, обикновените, плащаме цената...
Тъжно е за всички страни...

Мимочка, и аз съм чел речника. Не беше това същността ;)

Явно сега си в добро материално състояние и хвалиш този строй. Но това е на практика геноцид спрямо народа ни. ОСИГУРЯВАМЕ ИЗУЧЕНИ РАбОТНИЦИ ЗА зАПАДА. ПРИЕМАМЕ фАЛШИВИТЕ ИМ хРАНИ. иЗНАСЯТ НИ ПРИРОДНИТЕ бОГАТСТВА. чИСТА КОЛОНИЯ.

Истината не можеш да я премълчиш.

Извинете, какво е за Вас “добро материално състояние”? Да, слава Богу, семейството ми, аз, работейки много може да си плащаме сметките, да се храним, да отидем веднъж-дваж в годината на почивка. Стига ни. Не ни е необходимо повече.
Но ако комунистите не бяха одържавили имотите ни и днес ги бяхме продали за строеж на блок, щяхме да сме наистина добре материално.

Никой не гони хората на запад. Те сами искат там, интересно защо не отиват на изток? ;-)
“Колония” днес не сме - получаваме от ЕС в пъти повече, отколкото даваме. Прочетете, осведомете се.
Между 1944-1989 г. бяхме под ботуш, да!

Само много близки ми казват “Мимочка”. Умиляваме това обръщение. :-)
Пак Ви казвам - не се крия, себе съм си, няма от какво да се срамувам.

Добре е , че прописа. Защо 2 млн българи отидоха на Запад? Защото ЕС ни дава по - малко , отколкото внасяме ние там? Защото от парите на ЕК се крадат изкл. голям% от приближени на властта и се говори за мафия? Толерира се един етнос, който в невежеството си ще избере и Фандъкова и всяко магаре, което му предложат срещу пари.носиш розови очила.