Дамата, с която разговарях, нямаше как да се свърже с жената, която бе изгубила мобилния, да дойде да си го получи от мен, защото като последната нямаше домашен телефон.
Б вариантът бе да ми даде адреса ѝ. Разходих се, открих госпожата и тя ми благодари хиляди пъти. Стопли ми душата. Заедно констатирахме, че малък шанс е имала да получи мобилния обратно, ако друг го бе забелязал.

Аз винаги съм вярвал в кармата – правиш добро, връща ти се същото, правиш лошо, съдбата ти удря шамар. Ако не вярвате, сега ще Ви го докажа: вчера сутринта ми се обадиха от ИзиПей и ме уведомиха, че във вторник съм си забравил личната карта на един от техните пунктове.
Тогава бе операцията на пердето на единия ми дядо, бързах да го прибера и в притеснението съвсем съм изключил, че пластиката е останала при тях. (А какво плащах – ще пиша в следваща публикация. Загатвам, че е свързано с некомпетентността на един преподавател в университета.)
Няколко часа по-късно си взех документа като разбира се занесох на любезната касиерка и една кутия със сладки изкушения.

Та не се скъпете да правите услуги някому, утре ще Ви се върнат от вселената (тоест от други добряци като Вас) неочаквано!