През зимата винаги страня умишлено от постройките. Днес обаче специално наблюдавах висящите късове лед, за чието наличие всеки живущ или работещ в сградите се преструва, че не отчита. Не смятам, че на някого е проблем да отчупва, още в зародиш, тези образувания, които са способни да убиват, когато „израснат“. Да, ама има следното разсъждение – „Защо пък аз да го правя, а не съседът!“. Докато мислим по този начин, няма да изградим здраво общество – и нямам предвид единствено физическия план.

Вчера висулка рани жени, и то изключително сериозно. Непрестанно си изпочупват крайниците граждани заради непочистените междублокови пространства.
Соченето с пръст на кмета и поредните ругатни по адрес на държавата явно са удобно извинение за съвестта.

Но пък има блокове, в които хората са съвестни. Правят си график за снега, също така, който има климатик например, поема ангажимент да не позволява заледяването му да застраши минувачите.

Аз докато ходя пеша, каквото действие извършвам ежедневно, щом видя някъде висулка я чупя. Или с ръка, или с щеката, която употребявам, за да не се подхлъзна. Не ми отнема време – няколко секунда са, ала тези секунди спасяват нечия глава, а може би и живот, в бъдещето.

Не може непрестанно да чакаме друг – Пешо от втория етаж, общината и прочее. Отговорното и морално поведение е да мислим едни за други.