Изкачил е общо 10 от 14-те осемхилядници!

Тази година се зае с К2, най-трудният за преодоляване. Тази нощ не е успял да го изкачи заради изключителното лошото време. На слизане въжето му се къса и пада (по показания от тракера му) от близо 400 метра. Организира се спасителна операция, вдигна се дори хеликоптер, но бе ясно, за съжаление, че жив няма как да бъде открит…

И все пак, добре е, че за разлика от Боян Петров, близките му ще могат да се простят с него и да го погребат!

Досега четях дневника, който е водил на сайта си, https://atanasskatov.com, за тази експедиция. Личи си колко добър човек е – макар и достигнал най-високата точка на света, категорично земен с последователите си и най-важното: навсякъде акцентиращ на българския трикольор и гордеещ се с произхода си.
Настръхнах наистина! Наско, ще си позволя да го нарека така, тъй като го почувствах близък, си е отишъл щастлив и … обичан. Ето какво пише в самото началото на заминаването си за Пакистан, откъдето е бил щурмът към К2:

„На тази експедиция се сбъдва още една моя мечта, а именно да имам близък човек на базов лагер, който да ме подкрепя и да ми помага. Така в това пътешествие се впуска заедно с мен моята приятелка.“

Не мога дори да си представя какво чувства това момиче в момента, но съм сигурен, че след време ще превъзмогне болката и ще ѝ останат в душата онези магични моменти, които двамата са споделяли. Пожелавам ѝ да е силна, както и близките му да се държат! Съболезнования и нека бъдат убедени – ще го помним!

И накрая… към всички онези хейтъри, които пак пропълзяха от дупките си. ЗАСРАМЕТЕ СЕ! Дори и пред гибелта ли нямате спирка?! Пак се започва умуване, както при Боян, защо се бил изкачвал… Ами защото е имал смелостта да преследва мечтите си! Вземете пример от него и поне веднъж живейте, а не мразете!!!