В един колектив няма как егото да властва, защото никога няма да има разбирателство, обединение и обща посока. Разбира се, всеки трябва да има възможност да заяви позицията си, да има право на глас, но същевременно е длъжен да мисли не само за себе си, а и за общността.

За съжаление, близо година след началото на пандемията забелязваме, че много европейски политици се самозабравиха. Въвеждането на задължение гражданите да използват FFP2 и FFP3 маски е грубо погазване на личната свобода! Да не говорим, че тези лидери се движат в скъпи коли с шофьори, които данъкоплатците плащат, а обикновените пътуват с градския транспорт и буквално ще се задушават, защото с този тип предпазни средства глътката въздух е почти невъзможна, особено пък за хора като мен с проблеми с носа или пък при хронични заболявания на белите дробове.
Също така медийното поръчково отразяване на нови и нови измислени щамове позволява на правителствата да ограничават правата на редовия човек. Това е изключително ужасяваща тенденция!

Симбиозата между покварени политици и услужливи медии води до живот в страх. От сутрин до вечер светът е залят от „страшния вирус“. Искам да отбележа, че в началото, през март, аз бях един от първите, които призова „Останете у дома“, защото не знаехме с какво се сблъскваме. Тогава направих и първото видео в България със сигурност, а като нищо и на Балканите, в което говорих колко е важно да спазваме указанията за дистанция, но и да съхраняваме взаимно психиката си. Сега обаче преценявайки смъртността (Бог да прости жертвите) имаме по-ясна картина –  броят на умрелите не оправдава икономическите щети.

Радвам се, че нашето правителство прави и невъзможното да удържи на външния натиск за налагане на пълно затваряне и се старае максимален брой бизнеси да работят. Защото финансово погиналите от тази пандемия в световен план ще надвишават с милиарди физическите.

Апелирам правителството ни да отвори и ресторантите.

Да, има крупни бизнесмени държащи кръчми, които могат с години да не работят, но те са много малък процент в сравнение с онези малки капанчета, които изнемогват. Ами персоналът?! Той е на произвола. Протестът им на 27-ми януари, сряда, е вик от отчаяние.

Ние, клиентите, пък се нуждаем от разтоварване, а това ни е жизнено необходимо!

Също така моловете са оазиси в днешната напрегната обстановка. А ученици и студенти заслужаваме нормално обучение!

На политиците в световен план ще река, че обричайки на фалит цели браншове (туризъм; транспортен – никой няма да лети, когато забраняват излизането от страните) никога няма да бъдат преизбрани!

А лъжовните журналисти ще носят греха на плещите си!