Многократно се повтаря, че човек е социално животно, че не може да си намери своя група и тотално да скъса с всички останали, че сме взаимосвързани.

Е, едно племе ни доказва, че не е съвсем така. Сентинелците живеят на остров Северен Сентинел, който се намира в Бенгалския залив. Макар че попадат под юрисдикцията на Индия, никаква комуникация не се осъществява с тях, с изключение на две-три експедиции, при които отдалеч са им били оставяни плодове, както и една тенджера.

Сентинелците са недрожелюбни към въшни посетители. Мигновено нападат и прогонват всеки дръзнал да стъпи на територията им. Тъй като те никога не са имали допир с чуждоземци, нямат изграден имунитет към бактериите и заболяванията, с които останалото човечество сме привикнали през вековете. За да ги защитят от сигурна гибел правителството на Индия е забранило посещенията на острова и се налагат солидни глоби на всеки нарушител, който се приближава с лодката си на по-малко от разрешените километри.

За съжаление, през годините са се случили няколко инцидента, при които ладиите на рибарите са били извлечени в плитчините на острова. Както ние слагаме Плашила, та да не изяждат птиците насажденията, така сентинелците са убивали новодошлите и са заковавали главите им на прътове, които са разполагали по протежението на плажната ивица, за да покажат еднозначно, че иностранци не са добри дошли.

През 2018 г. един религиозен фанатик решава, че е длъжен да установи контакт с племето и да ги научи да вярват в Бог, тъй като счита, че те са последното кътче на света, където Сатаната властва. Веднъж обитателите на острова го прогонват с викове и размахани брадви, втори път пронизват със стрела Библията, която държи над главата си, но го оставят добронамерено жив. Третият път обаче вече го посичат и завличат трупа му в гората…

Оттогава сентинелите са оставени на мира. Те са експеримент, който доказва, че може да живеем без всякакви технологии – дотолкова добре развит нюх имат и уповаване на интуицията си, че оцеляват и при цунамито в Индийския океан 2004 година.