Ала какво може да кажем при ситуация, в която то си е отишло от този свят по волята на собствената си майка?!
Кристина от Сандански извърши този неописуем акт преди няколко часа – като хладнокръвен килър лиши от живот дъщеричката и сина си. В първите мигове, още обезумяла, е признала. Казала “Искаха да ми вземат рожбите! Е, нека го сторят сега!”. Тези ѝ перверзни слова не са случайни. Може да я сравним с бог Кронос от древногръцката митология. Той изяждаше чедата си, за да остане вечно на власт, а Кристина е вярвала, че през символното намушкване на “собствената” си кръв и плът ще остане завинаги (единствен) родител.
Тя и половинката ѝ Георги не са се разбирали. Ту са се разделяли, ту са се събирали. Наскоро той е завел иск в съда да му се дадат правата над Ивон и Васил.
Това е отключило у Кристина чувството за собственост над малките, ала и върху Георги, който ще “държи” в окървавените си (и пряко, и преносно) ръце чрез скръбта му до последния му дъх…
В полицейското управление инстинктът за самосъхранение на Кристина е сработил и тя е решила да разиграе “спектакъл” – едното дете посегнало на другото, а накрая и двете издъхнали.
Тази теза е експлоатирана безброй пъти. Нека си припомним казуса “Джонбеней Рамзи”, превърнал се в култов медиен панаир. И до днес мнозина са убедени, че братът на 6-годишната русокоса красавица я е ликвидирал, а родителите им са се впуснали да го бранят, измисляйки версията за похитители.
Слава Богу, съвестта на Кристина по-късно се е обадила и тя е направила пълни самопризнания. Но какво от това? Че ще лежи в затвора е ясно, но децата ще се съживят ли?! Не, не, разбира се… Ще гният в пръстта като знак какво не бива да бъде едно семейство – сбор от хора, които се ненавиждат!
Ако Кристина и Георги живееха в хармония тази трагедия нямаше да се случи.
От журналистически дописки разбираме, че между тях не е тлеел пламък, а е бушувал пожар. Разправии, жалби. Кому е било нужно?! Животът на инат между двама не е възможен. Оправданието “оставаме заедно заради децата” не е аргумент. Това най-малкото е нездравословна среда за отглеждане на подрастващи.
За да не се стига до омраза, домашно насилие, смърт – хората е нужно да проумеят, че трябва да се разделят, когато не се понасят.
Не сме вече във века на “срамно е да си разведен”. То бракове даже масово не се сключват.
Още нещо е важно: когато някой почувства ярост в себе си няма срамно да потърси психолог, с когото заедно да потушат вътрешните дяволи, та да възпрепятстват излизането им навън.
Ценете живота – и собствения, и чуждия.
