Преподавател: доц. д.н. Вяра Ангелова
Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)
За мен личната трагедия е пир за останалите! Спретва се извратено угощение, изпълнено с теории и клюки…
„Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава“. Медиите отразяват желанията на своите читатели, слушатели, зрители. Когато огромен брой искат да знаят какво става под нечии чаршафи – това им бива предоставено на тепсия чрез незаконно и неморално нахлуване в нечие лично и съкровено пространство.
Още по-голям брой копнеят за кървавата развръзка какво се е случило със сгазен пешеходец, размазан моторист, преобърнат бус. Различните хора изживяват мъката си по различен начин. Едни реват неутешимо, други се затварят в себе си и сякаш се изключват. Първите са благодатни за показване – липса на грим, небрежен кок след спешно позвъняване, напукани и нахапани устни, подути клепачи, почервенели очи и … сенки, които от душата си проправят път навън… Вторите обаче са трудни за монтиране, никакъв рейтинг не носят, защото не са благодатни да са в ролята на жертви, а жертвите са любимите герои. Та седи си Бай Ганьо, щрака с дистанционното и съзира майчица, загубила чедото си, която – О, НАГЛОСТ – не рони сълзи. Ами дразни се той, разбира се. Даже й подвиква „Реви, ма, реви, ма, къв тапир си ти, ма!“. И тогава, за да задоволят претенциите на „драгата“ си публика държачите на микрофони се приближават и заблестяват – „Госпожо, ехо, госпожо! Как сте, госпожо? Мъчно ли Ви е? Тежко ли, а? Ама той бил само на 10, тц, тц, пфу, че хубаво дете“. И тогава госпожата излиза от транса, връща й се разумът, осъзнава случилото се и нормално емоциите я напускат – тя раздира гърлото си, така както сърцето й е счупено… Камерите снимат. После мъката се сменя с желание за мъст и майката започва да кърши ръце, да обвинява, да показва най-грозното, дето във всеки се спотайва, ама в ежедневието умело го прикриваме… Камерите я снимат как се разпада и не е вече нито жена, нито майка, нито човек. Тя е инструмент за рейтинг. Тя е стълбичка, а по нея се катерим всички…. Я ще се правим на съчувстващи, я ще обобщаваме и ще хокаме шофьорите, я ще псуваме държавата. За всекиго по нещо. Да се почувства значим, че е някой и че видиш ли – знае, разбира, има решение.
Особено във Фейсбук оплакването е най-приятно. Напишеш „мъдро“: „Бог да я/го прости“. Веднага след това харесваш две котки. Автоматично забравяш за този, дето си „оплаквал“ преди секунди. Я как котките мъркат сладко…
Отвратително е, че точно с Милен Цветков отразяването на трагедии стигна най-ниското ниво. Уж сериозни и авторитетни медии не спряха да въртят записа от камерата… Чрез чужда смърт да събираш публика… „Гледай удара!!!“… Но в случая има два удара! Физическият е как Кристиан размазва журналиста. Психологическият аспект е как сме способни да употребяваме гибелта. Във всякакви форми…
Да, медиите би трябвало да спазват някаква етика, ала те са предназначени за дадена таргет група. Когато тази таргет група жадува за лошо, за сълзи, за кърваво – няма как да им бъде утолен апетитът, освен по този начин. А и борбата е предрешена – ако дадена медия се заинати и не покаже телесното между ламарините, друга ще го направи. И тази втората ще бъде гледаната. Тя е сензационната и Авторитетната. Първата ще е отлъчена като неактуална и явно със забрана да ни покаже я бяла, я червена линийка… Оттам се обвързва задължително Сорос, значи долари, значи гущери, значи зеленко… Еми ето цветовете на флагчето…
Трагедията е нещо по-извънредно (макар по нашите пътища катастрофите да са черно ежедневие). И може да „оправдаем“ донякъде болния интерес… (АБЕ не можем, но да бъдем снизходителни)…
Но в ежедневието сме същите гадни копилета, ровещи се в сутиените и гащите на останалите….нЕкъв онаниращ калъф снима Марта Вачкова без бански. Добре, той е изрод, той е тъпанар, но ние му плащаме за вестника, разглеждаме изображението, доброволно участваме в унижаването на една стойностна актриса! нЕква парцалка разпраща члена на Тото на медии, които с радост разпространяват кадъра… И следват кликове, безброй кликове…. Защото, окей и Слава Богу, не всеки е виждал мъртвец, ама всеки е виждал цици, гъз, пенис, но искаме отново да видим, да се гаврим… Грозна пошлост!
За да има коректни медии – трябва да има коректна нация. Собственици, журналисти, оператори идат от тази нация. И когато нацията вкупом иска да е неуважителна помежду си и недостойна, няма как медиите да са отстрани, отделени от масата, щото масата ги издържа (дали пряко /вестници/ или преносно /телевизии, радиа, сайтове/). Да, има едни субсидирани от кръговете масмедии, ама кръговете искат да имат фен клуб, дето да гласува под строй. И няма да тръгне да възпитава масата в акъл, щото тогава… е, тогава строй се, преброй се ще вземе да изчезне…
Поздрави!
Поздрави!
