Подготвям си закуската.

И случайно прочетох етикета.

От 3-те вида ядки само една е българска – беленото слънчогледово семе. Останалите – голото тиквено семе и кедровата ядка, са от Китай.

2/3 от съдържанието е внос!

От 100% салатен микс 50% са чужди.

Примерът е елементарен, но показателен.

Ако се огледаме – надали ще намерим предмет, за който поне една част да не пристига от първата по население държава в света.

Ковид-19 ни демонстрира колко разчитаме на азиатската народна република. Плашещо е как Америка и Европа са се предали и са се отказали доброволно от толкова много производства.

Наистина се разлигавихме и от мързел се поставихме в риск да бъдем “превзети” чрез стоки и през изгодни оферти за доставка.

Да, от тази страна на океана, а и от другата обичаме да се изживяваме като началници и да “бачкаме” от бюро, щракайки из Фейсбук.

А в това време пчеличките се трудят усърдно. КНР просперира. Имат пари да обикалят навсякъде.

Когато са на поточната линия по заводите – са на поточната линия по заводите.

Когато отдъхват – отдъхват.

Важно е да отчетем колко безразсъдни бяхме и да стартираме завръщане към наши, собствени марки.

И без да се смеете – дори онези джафкащи кученца-играчки, продавани по парковете, вместо куче марка, трябва да са си български патент.

И както куче марка изначално не е било обида (https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/otkade-idva-izrazat-vkutche-markav/), така и изразът “българска работа” ще придобие положителен нюанс.