Вървя по улицата в дъждовното време и се разминавам с мъж и жена: той е нахлупил шапка, закопчал е ципа на якето до ушите си, ръцете му са прибрани на топло дълбоко в джобовете; тя на свой ред е разперила закрилнически чадър над него, влачи куфар и разпитва минувачите къде точно се намира конкретен адрес, ядосвайки се на столицата. Любезно се спирам, давам им насоки, макар че с моите обяснения “тука наляво”, “там наясно” надали са стигнали, после се замислям: имаме ли в българския език женски вариант на кавалер, на джентълмен - кавалерКа, джентълменКа (телефонът ми автоматично поправя последните две думи на “кавалерска” и на “джентълменска”, явно очаква да допиша постъпка, ама не)? Нямаме. Прието е, че мъжете обгрижват жените, нали? Да, някои сега ще кажат, че мъжете днес са мухльовци, защото няма казарма. Други пък ще обявят, че днес жените са равни, та затова и сметките ще си плащат, и багажите по стълби ще качват (мъжете пък може би ще раждат, да е 1:1). Обаче я обмислете не са ли били винаги жените обгрижващи мъжете: готвели са им, на ръка са им прали дрехите, кърпели са им чорапите. Доволни били ли са? Надали. Истината е, че човек свиква с всичко. “Както го научиш кучето като малко” е правилен лаф. Може да го перефразираме по следния начин - “Както обучиш партньора в началото на връзката”. Прабаба ми, жена живяла само в монархия и само в комунизъм, когато жената си е била “Б” буква, ни се е въртяла край печки, ни е пълнела легени. Прадядо ми е правел всичко това. Някои ще го нарекат мъж под чехъл, но за да има мир и съгласие у дома той е приемал ситуацията. Живеели са заедно повече от половин век, ама все намръщен бил е той. Разбира се, тогава такива като прабаба ми са били рядкост, обществената стигма е била - “Мъжът решава, съпругата послушно изпълнява”. Сега е лесно! Няма такива порядки. Но пак има семейства, в които единият кара образно рикшата на живота, върти педали до преумора, а другият удобно и на готово си седи и чака - финансово подпиране, отрупана трапеза, екзотична почивка. Откъде-накъде! Едно успешно семейство е солидарно - никой не бива да чувства, че е прецакан и да прави компромиси, за да не чуят нещо съседите, да не шушукат роднините. Когато няма домашен уют, когато хората се прибират с нежелание, когато някоя от половинките усеща, че е употребявана - следва изневяра от безсилие. Когато някой не може да наложи своя глас зад вратите на дома си го налага извън тях чрез случайни връзки уж лекуващи рани. Обратното, когато някой е никой извън вратите на дома си в къщи е деспот, бие и тероризира през домашното насилие.  Важно е в началото на едни отношения да се преговорят аспектите на общото съжителство, за да няма нито жени оглеждащи 50 и кусур годишни мъжаги, нито мъже бъхтещи се за претенциите на фалшиви Пепеляшки.