две седмици ме нямаше и имах основателна причина за тази „почивка“ – след дълго колебание най-накрая се подложих на операция. В последните дни се засичам непрекъснато с близки и далечни познати. Всички те ме подпитват за интервенцията, а накрая срамежливо си признават, че и те трябва да се подложат на същата манипулация, ама чакат, ли чакат… Лесно ми е вече да ги съдя, нали съм в отбора „клъцни-срежи“, обаче знам какво им е. Никой нормален не желае да легне под ножа. Затова реших да напиша настоящата публикация-съветник.
Оказва се, че огромен процент хора живеем в постоянно задушаване и неспирна борба за … дишане. Ежедневието ни е съпроводено от капки, солени разтвори, отвари. Не се получава с едни медикаменти, сменяме ги. Прескачаме ту на традиционна, ту на алтернативна медицина. На моменти дори ги комбинираме заедно. Пребродваме офлайн и онлайн, поръчваме всичко, което обещава „глътка въздух“. Обикаляме по доктори, алерголози, билкари, баячки. Нищо. Нищо не се получава, нищо не се променя. Съществуваме в мъчение. Будим се през нощта след задух и хъркане, изграждаме пирамиди от възглавници, пъшкаме, охкаме. Денят е още по-мъчителен – секрети, отпадналост, опити да издухаме бариерите в носа. Достигаме до етап да изпсуваме и да решим, че няма решение. Но има. За добро или лошо изходът е единствено чрез скалпа!
Девиацията на носната преграда представлява изкривяване на носната преграда. Този проблем е или по рождение, или след преживяна травма. Изкривената преграда най-общо казано възпира преминаването на кислорода. Каквото и да прилагаме в носа, преградата няма как да бъде изправена и съответно не изпитваме никакво облекчение от капките, разтворите и останалите медикаменти. По време на операцията лекарите я изправят, вследствие на това човек започва да диша без затруднения.
Важно е да разграничим асиметрията на носа от изкривената носна преграда. Няма човек с 100% идеална симетрия на лицето, на носа, камо ли на носната преграда. Когато няма проблем с дишането, няма защо да се пипа нито носа, нито преградата. Разликата между ринопластиката и септопластиката е огромна. Ринопластиката е болезнен каприз, септопластиката е почти жизнена необходимост. Ринопластиката се базира на внушението „Грозна/грозен съм“, септопластиката е продиктувана от неистовото желание за въздух.
Като опериран вече мога да Ви кажа най-добронамерено – не си заслужава да преминавате през операция на носа, ако гоните единствено естетика! Моята септопластика премина безболезнено, благодарение единствено на прекрасния ми доктор! Болка нямаше, но възстановяването не е розова пътека…
Операцията продължава около половин час, задължително с пълна упойка. След нея си леко замаян, но ставаш тройно по-отнесен като се видиш с нос, омотан като намордник. 24 часа с тези тампони – същински ад. Идва ти да ги разкъсаш на секундата. Въртиш се из леглото, събираш чаршафите под себе си от нерви, устата ти се схваща от дишане само с нея. След първото денонощие външната превръзка се сваля лесно. Вътрешните тампони са инатливи – сякаш червеи са в носа ти. Бавно напускат обонятелния орган – милиметър навън, метър навътре… Веднъж щом носът се освободи от тях, започва същинското кървене. Пакет след пакет сухи кърпички летят! Кръв, кръв, кръв! Наистина е неочаквано колко може да изтече и човек пак да оцелее, та даже и да води разговор с други колеги по болнично легло.
В последващите дни пак има кървене, но по-малко. Главата боли, очите сълзят – вестници, книги, телефони, телевизори, таблети, лаптопи се забравят. От лежането по гръб – задължително схващане, болка в гърба. На два дни в болницата чистят носа. Досадно, неприятно, но наложително. След две седмици идва ред и на свалянето на плаките, които задържат носната преграда в правилната форма.
Това е.
Отлагането не е решение. Оправданията – работа, партньор, деца, са нещо грешно.
Грижата и за нас е задължително условие за щастлив живот!
А и тук не става въпрос за излишна суета, а за нуждата да дишаме.
Действайте, приятели!
