Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2020 14:06 - ВОЩЕНИЦА
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове:
1



  СГЛОБИ ИСТОРИ ПО ПОСОЧЕНИ ДУМИ“

Преподавател: доц. д-р Арсения Иванова

Студент: Мимо-Гарсия Груев

Уважаеми колеги,

за днес аз се вдъхнових освен от Вашите думи и от злощастната съдба на французойката  Бланш Моние, която прекарва 25 години заключена в помещение от собствената си майка, защото не е избрала „правилния“ за рода жених. 

Когато полицията открива Моние тя тежи едва 23 килограма и е заобиколена от изгнили храни, хлебарки и собствените си изпражнения.

Замислих се има ли право някой да решава кого може и кого не да обичаме? Родителите ни са ни създали, но никой не им е предоставил божественото право да насочват сърцата ни, нали?

Кръстил съм историята, която написах, простичко – „Вощеница“.

***

Аз се движа по заледената улица, подхлъзвам се и намирам опора в изпречилото се на пътя ми дърво. Разтърсва ме голяма изненада. Виждам некролог с известие за неговата смърт. Застивам. Губя дар слово. Този благ, безкористен, способен до съвършенство да бъде грижовен мъж вече го няма. Този мъж, притежаващ невероятна смелост и борбеност най-сетне е намерил своя дом във вечния покой.   

Настръхвам. Спомням си за нашите следобеди в парка – незабравим аромат излъчваха цветята, а пъстроцветна пеперуда кръжеше в невероятен танц над тях. Какво вдъхновение ме обхвана… Той ми казваше със страст: „Благодаря, че те има! Ти си моята ценност, моя пламък! Аз съм щастливец! Копнея да свържа живота си с теб…“. 

Представих го на мама. Тя го хареса обаче се оказа, че неговата вяра ще представлява непреодолима пречка помежду ни. Молих се на мама, изплаках душата си пред нея, но тя бе непреклонна. Нейното себелюбие се оказа бариера за моята независимост и свобода. Изоставих го, отказах се от него, отбягвах го, не му вдигах, дори подадах жалба, че ме преследва. Той се отдръпна, остана сам като мен, продължи да ми изпраща цветя на рождения ми ден. Така и не намерих умиротворение в годините след края на връзката ни. Кошмарите ме следваха и денем, и нощем.

Куцукайки правя обратен – не бързам да се прибера, никой не ме чака. Разпервам ръце, пързалям се, искам да стигна по-бързо. 

Аз, порочната девственица – извършила греха да предам него, влизам в неговия храм, за да запаля свещ и да му благодаря за топлата обич, с която ме дари. Не я заслужавах…

***

Тъжно ми е, че това е последната ни задача по този предмет. Смятам ще се съгласите, че всяко упражнение ни провокираше и ни караше да се развиваме. Благодаря за споделеното време, доц. Иванова.




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1030423
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930