Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2020 11:44 - Коментар върху „КОНСЕРВФИЛМ“
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 256 Коментари: 2 Гласове:
0



КОМЕНТАР ВЪРХУ „КОНСЕРВФИЛМ“

Преподавател: проф. д-р Лилия Райчева

Студент: Мимо-Гарсия Груев

Анимацията е особен вид изкуство – най-често е възприемане като основно насочена към деца, но в нея присъстват намеци към възрастните. Не само, защото на майките и татковците трябва да им е интересно, когато заведат рожбите на кино. Самите режисьори имат нужда да водят задочен диалог с порасналите.

Анимацията дава на творците редкия шанс да са свободни – те могат да играят чрез картинките, да оставят подсказки какво наистина им се върти в главата, да обменят информация със зрителите, даже и да се бунтуват. Друг жанр филм би бил предизвикал ответна реакция – забрана, наказание, затвор. Ала на анимацията се гледа като нещо несериозно, незначимо, дори инфантилно. Благодарение на този стереотип през годините и в най-големите диктатури са се прокрадвали елементи на различно мнение.

Анимацията е доказала, че е важна. Извоювала си е правото да е любимка на киноманите. Академията на филмовите изкуства и науки ежегодно връчва Оскар за най-добър късометражен и най-добър пънометражен анимационен филм.

Неслучайно споменавам отличията. През 1991 година за Оскар се бори и българската анимация „Консервфилм“. 18-минутната лента е продуцирана от студия „Бояна“, режисирана и написана като дипломна работа от Златин Радев. Той е роден през 1960 г., завършил е Националната академия за театрално и филмово изкуство, специализирал е компютърна анимация в Париж.

„Консервфилм“ беше замислен преди 1989 година. Идеята ми беше не да представя някакъв тоталитарен политически режим. Исках да покажа, че ние самите сме просто едни овци и правим това, което ни кажат. – така разяснява филма си в интервю Радев.

Невена Илиева представя проекта в OFFNEWS портал „Култура“ по следния начин: „Консервфилм“ е създаден в зората на българската демокрация и представя един мрачен свят, в който вместо от хора е населяван с консервни кутии, а градовете са изградени от картон. Консервите се пълнят, слагат им се етикети и отпътуват към пазара, докато не се завърнат отново на поточната линия – за да бъдат отново напълнени, да им се залепят нови етикети и така сякаш до безкрай. Метафората е ясна – те представят образа на тълпата, а поточната линия е репресивната машина не само на политиката, а на всички техники, с които масата бива манипулирана. /

За поетесата Мария Донева филмът е: „Консервфилм“ е мрачна антиутопия, разказана остроумно и безжалстно. Ежедневието или по-точно – еженощието на героите е подчинено на една идея и в нея има някаква елегантност и очарование. Черешката е черешката върху тортата на мизерния им живот, в нея има мигащи червени светлинки, звън на монети, пролет, сладост, всякакви хубави червени неща. Нещата ги няма, но символът на черешката си е тук, там и навсякъде. Героите са употребени и унизени. Любовта им се свежда до мляскане със запретнати етикети; почивката – дрямка пред истеричния телевизор (препратка към „1984“ на Оруел е директна – гадна обстановка и евтин телевизор, който крещи на неразбираем език), детството – размахване на байрячета и игра с огъня. Филмът е хитроумен и оптимистичен. Показва младежка, студентска вяра, че хората не могат да издържат това унижение, че ще гръмнат и всичко ще свърши сред смрад, болка и разноцветни вътрешности, както свършва животът. В истинския живот обаче е много по-страшно, защото хората могат да издържат всичко и всичко ще продължи винаги. /

Пускам си „Консервфилм“ – на екрана се прескачат всякакви плодове и зеленчуци. Наум запявам песничката „Зеленчуци, който не яде – той голям не ще да порасте“. Свикнал съм да приемам плодовете и зеленчуците като полезни, вкусни, здравословни и нужни. Трудно ми е да възприема, че плодовете и зеленчуците могат да бъдат лоши, деспотични, зли и опасни. Да, ама в тази анимация плодовете и зеленчуците са метафора на хора. Нещо като плодово-зеленчукова басня. Тоест, на първо място трябва да се разграничим от плодовете и зеленчуците, да ги възприемаме като събратя. На второ място е наложително да си представим нас самите в действието. На трето, няма да има трето. Просто ще изключим екрана и ще обявим труда на Златин Радев за фанасмагорична глупост. Защо? Ами защото „Консервфилм“ е лесен за разбиране, но болезнен за приемане. Кой от нас желае да се чувства като част от поточна линия? Бием се в гърдите, твърдим, че сме индивидуални, че всички сме различни, че всеки сам кове съдбата си, че сме свободни да правим, каквото решим. Ама истината е друга – непрестанно сме манипулирани от някого, непрекъснато сме заставяни да вършим действия против убежденията си. На мода е ту една прическа, ту друга, ту една марка кола, ту друга, ту един политик, ту друг, ту един строй, ту друг. Изскачат от някъде някакви, агитират, получават популярност, превръщат се във фактори, измамват ни да ги последваме, изведнъж ни изоставят, ние се разочароваме, хващаме се като удавници за сламка за нов „спасител“… и пак, и пак, и пак повтаряме една и съща грешка.

В началото филмът ми прилича на епизод на Батман. Имам усещането, че мъжът-прилеп ще прелети от някоя сграда и ще започне да раздава справедливост в град Готъм. Схващам грешката си – как вечно очакваме защитник… Българската народна приказка за неволята е звучен шамар…

Когато отминават примигващите черешки откриваме прането. Няма сушилни – хем струват пари, хем развращават към мързеливост трудолюбивите консерви.

Рисуването по сградите на забранените знаци е лъч надежда, че винаги има от онези лудите (по Иван Вазов) и дано наистина те да са живи… и да не се предават.

Симпатичното кученце го свързвам с „Люти чушки“ на Радой Ралин и спирането на разпространението на книгата му заради открити прилики между подписа на Тодор Живков и опашката на кучето в творбата.

Конформизмът на плодовете и зеленчуците е плашещ. Те сменят вътрешния и външния си облик непрестанно с цел да угодят на временните водачи. И не, тук не играе само страха. Простодушното им желание да са част от групата на Победителя е основната им мотивация пришита към примирението.

Агитацията е непрестанна. Из „1984“ : „Звукът от апарата можеше да бъде намален, но нямаше начин да се изключи напълно“; „Телеекранът едновременно приемаше и предаваше“; „От телеекрана се лееше гръмка военна музика“. Скандиранията на консервите също са елемент от книгата на Оруел, а именно Двеминутката на омразата.

Паметникът на Домата е едно към едно с паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Хвалебствените плакати са също като онзи флаер, довел до смъртта на 22-годишния Ото Уормбиър. Филмът на Радев е невероятен. Буквално може да бъде приложен за всяко едно общество – от най-бедното до най-богатото, от най-религиозното до най-атеистичното, от най-директното до най-лицемерното.

Източници:

УИКИПЕДИЯ Статия „Златин Радев“

УИКИПЕДИЯ Статия „Консервфилм“

IMDb.com Страница на филма „Консерфилм“

OFFNews.bg Статия на Невена Илиева за филма „Консервфилм“

MDONEVA.com Постинг на Мария Донева за филма „Консерфилм“


 






Гласувай:
0
0


Вълнообразно


1. tera - Здравей.
07.01.2020 23:18
Гледала съм го този филм, беше отдавна, но имам спомен за силен филм. Помня, че съдраха "дрехите" на една консерва, сиреч разсъблякоха я, беше много истинско. Златин е майстор в анимацията.
цитирай
2. mimogarcia - Да!
08.01.2020 14:08
Да, категорично съм съгласен с Вас!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1030416
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930