Постинг
05.12.2019 20:31 -
По случай 8 декември
„Те лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим“ спрямо студентите може да бъде перифразирано по следния начин „Те лъжат, че ни изпитват, ние ги лъжем, че учим“. За съжаление от години в обществото ни битува схващането, че университетите са едва ли не задължени да играят ролята на „печатница на дипломи“. И това далеч не е клише. Ако запитате родителите на завършващите смятат ли, че всеки младеж заслужава да стане студент, ще получите един единствен отговор „Разбира се“. В погледите на тези мъже и жени ще разчетем искрено учудване как смеем да ги питаме. Но в случая не става въпрос за очаквана нормална родителска гордост, за любвеобилно надценяване на гарджетата. Тук се сблъскваме с вкоренилото се мнение, че висшето образование е право, а не извоювана привилегия. Очаква се дори университетите да преследват кандидат-студентите, а не обратното. О, да, даже някои вече го правят чрез томболи за коли. Но висшето образование е продължение на тенденцията „гарантирано незнание“. Тази тенденция се заражда още в началното образование, преминава и през основното, и през средното. Учениците минават от клас в клас без усилия, защото държавната пара ги следва. Смее ли някой директор да се откаже доброволно от нея, а какво остава преподавател да напише двойка?! „Будни“ майки и бащи ще се разфучат, ще организират подписка, ще сезират МОН, премиера, президента… А в някои случаи могат и да бият непослушния даскал. За да се избегне това учителите подписват бележника поне със среден три. Всички са доволни. Най-вече родителите. Именно тук се корени основния проблем – родителите са съгласни децата им да вървят напред без знания. Образованието за болшинството родители не е важно само по себе си, единственото със значение е външната опаковка – награда, сертификат. Необходима е вещ, чрез която родителите да похвалят себе си през децата си във Фейсбук, Инстаграм. Знанията зад предмета/листа са безинтересни. Университетите са естествено продължение на този пагубен път. За родителите, а и за студентите е важно да могат да се похвалят с приема във висше училище. Останалото е на заден план. Именно затова процъфтяват квази-колежите, които преподават нищо и срещу това изискват нищо. Естествено, таксата я има. Понякога тя достига 2000-3000 лв. на семестър. Колкото е по-голяма, толкова по-малко ангажименти. Социалната несправедливост пак изниква – тези с богати мами и бащи влизат от раз, където пожелаят (дори в престижните още факултети е оставена такава вратичка: платена, вместо държавна поръчка). Тези с по-бедни родители трябва да учат, за да бъдат приети. По-скоро докато бъдат приети. Всички отново са доволни. Професорите, че няма брожения срещу им. Родителите, че имат за гении децата си (поне онлайн). А студентите, че времето им е свободно за Тиндър и купони.
Някой да е против?
Да каже сега или да замълчи завинаги.
П.П.: ВНИМАНИЕ, нечия майка вече подготвя искова молба.
***
#ФЖМК Задача при доц. д-р Луливера Кръстева
***
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1193
