Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2019 17:07 - Екзекуция без вина; убийство заради любов…
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове:
1



 Върховенството на закона е основен принцип в условията на демокрация, който буквално означава подчиняването на закона на всички, от постоянно пребиваващите жители и граждани до управляващите“ – цитат от Уикипедия.

Извън онлайн енциклопедията повечето хора биха споделили, че законът е това, което ни се налага да спазваме. Думичката „налагам“ не е случайна. Попитайте семейство, приятели дали им е приятно да изпълняват закона за данъците върху доходите на физическите лица… Категорично ще отговорят – „не“ (сив сектор, здравей!). Попитайте по-младите колеги дали са склонни да се съобразяват със закона за движението по пътищата. Пак ще е „не“. Избягвам да пиша за закона за управление на етажната собственост – един епизод на предаването „Съдебен спор“ е достатъчен отговор колко на почит е той.

Така или иначе законите трябва да се спазват – латинската сентенция „Строг закон, но закон“ говори красноречиво за уважението към закона още в древността. Законите са единственият механизъм за приравняване на всички участници в едно общество, без значение на пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и общество положение или имуществено състояние.

Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации прокламира: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“.

За съжаление не всички членове на едно общество се подчиняват на върховенството на приетите закони. Една част извършват действия в противовес на тях, а друга  променя законите с цел да извършва действия вече отменени от самите тях като престъпления.

В първия случай е необходимо осигуряването на справедлив процес – спазването на презумпцията за невиновност; осигуряването на защита; обвиняемият трябва да има равни права с обвинителя; съдебният състав трябва да бъде обективен; доказателствата и фактите е необходимо да бъдат преглеждани внимателно.

Всички тези елементи са бариера срещу самоволни, неподчинени на законите актове, които биха навредили на едно невинно осъдено лице, но и като цяло на даденото общество, което загубва доверие в съдебната система, която е призвана да е защитник на правото. А без право няма истинско общество.

Но какво се случва, когато с всички защитни механизми бива осъдено лице, което е невинно? В този случай биват разклатени всички фундаменти на даденото общество. Осъзнаването, че някой е унизен, наказан, санкциониран несправедливо е стряскащо. В този случай самата държава влиза в ролята на престъпник, който отвлича без да има правно основание. Независимо дали се касае за ден, месец, година – никой няма право да отнема и секунда от човешкия живот безпричинно!

В последните седмици Америка е разтресена от скандала с Родни Рийд. Родни е чернокож мъж, който е осъден на смърт за убийството на белокожата Стейси Стейтс през 1998 година. През 2015 неговата смъртна присъда след серия петиции е временно стопирана, но е пренасочена за 20 ноември 2019. Близо 20 години Рийд е в затвора в очакване да бъде приспан. Ако той бе наистина, наистина виновен – никой нямаше да му съчувства и да се бори за живота му. Да, по тялото на Стейтс е открита сперма на Рийд, но доказателствата сочат, че е натопен и набързо нарочен. Установено е чрез свидетели, че Рийд и Стейтс са имали връзка, макар тя да е била сгодена за друг. Именно този друг е ключовата фигура – щатски полицай, който твърди, че тя е изнасилена и убита именно от Рийд. Според различни проучвания обаче полицаят е разбрал за връзката на Рийд и Стейтс и в пристъп на ярост е отнел живота на момичето. Колегите му са прикрили случая, а самата майка на Стейтс е подкрепила истинския убиец на дъщеря си по време на съдебния процес, осигурявайки му алиби, заради чувство на срам, че бяла и чернокож са спали заедно доброволно. Важно е да не забравяме, че престъплението се разиграва в един от най-консервативните щатове в САЩ Тексас. Не и учудващо защо съдебните заседатели по време на процеса не взимат под внимание тезите на защитата, а категорично осъждат чернокожия Рийд. През годините са правени постъпки делото да бъде преразгледно в друг щат, но Тексас отказва. И така се стига до момента, когато след по-малко от месец един хипотетично невинен да бъде убит. Самият щатски полицай по-късно е осъден заради отвличането и изнасилването на друга жена, което също накланя везните в полза на евентуалната невиност на Рийд. В момента в Америка тече кампания губернаторът на Тексас да помилва Родни. За него се застъпват знаменитости като д-р Фил и Ким Кардашиян, които молят милост за едно живо същество.

В основата на кампанията за освобождаване на Рийд е неправителствената организация „НЕВИНЕН“. Тя се старае факти и доказателства, които целенасочено са били пренебрегнати от съдебните заседатели по време на процесите в Америка да получат гласност. Благодарение на тях е освободен и един от най-дълго задържаните невинни в света Малкълм Александър. Той прекарва зад решетките цели 38 години само защото е чернокож. Александър е обвинен в жестоко изнасилване през 1979 година и е държан в затвор заради единственото съвпадение, че има същия цвят на кожата като истинския извършител. Звучи плашещо как някой може да бъде набеден и затворен ала граф Монте Кристо. През 2018 Малкълм е освободен и най-накрая се събира със своето изстрадало семейство. Среща се и с внук си, кръстен на него.

Разбира се, Америка се гордее с Барак Обама заради това, че е афроамериканец, тоест дискриминацията е победена. Но извън напудрената, политическата, медийната представителност съществува именно тази брутална, реалистична, чудовищна реалност, която съсипва съдби. Както съществува синдромът на липсващата бяла жена – всички я издирват, съчувстват, не я забравят, а при липсата на тъмнокожа веднага се търси обяснение в наркотици, проституция – по същия начин съществува и синдром на обвинения черен мъж – белите са невинни по убеждение, черните са виновни по закон. Да, може да отричаме, но това е част от нашия живот и категорично не е приятно. Не само заради Рийд, Александър, а заради нашата обществена съвест. Аз изпитвам срам, тъга и гняв спрямо съдбата на невинно осъдените. На тези, на които са отнети всички нормални права. А отговорът защо се случва това е елементарен. Неправилно прилагане на закона поради вътрешни убеждения. Да, съдебните заседатали нямат да бъдат подведени под отговорност, но на всички е ясно, че те са осъдили и Рийд, и Александър само заради тяхната представа „тъмнокож е равен на престъпник“.

Вторият случай на нарушени закони е, когато чрез власт променяш законите /съответно човешките съдби/ заради собствените си разбирания за добро и лошо, за правилно и неправилно, за приемливо и неприемливо, за съществуващо и несъщестуващо. Както и в първия случай, когато няма обща и единна обществена реакция при нарушаването на закона – нещата се задълбочават. Обнародването минава, заминава, но не подминава тези, срещу които промяната е насочена. Но днес са те, утре са тези, които не са се борили за тях, а тогава и за тях няма да има кой да нададе вой. Общественото мълчание и примирение се предава от поколение на поколение…

Случаи „интуито персоне“ са по-мекия вариант на променящите се закони. Наскоро имахме такъв пример с Кристалина Георгива и Международния валутен фонд. Вторият вариант на променящите се закони обаче е равносилен на смъртна присъда в някои случаи…

Уганда е типичен пример за рецидивираща диктатура. Настоящият президент Йовери Мусевини е на власт от 1986 година насам и както изглежда няма никакво намерение скоро да се разделя с позицията, която има. Макар страната да е в икономически застой, населението да страда от бедност депутатите в Уганда вършат две неща – увеличават заплатите си (стигащи до 7000 евро месечно) и стриктно чистят пътя пред политическото бъдеще на Мусевини. През 2005 те и той успешно премахнаха ограниченията в президентските мандати, а през 2017 елиминираха и възрастовото ограничение. Така през 2021, на 77, Мусевини ще може да получи нов шести мандат. Междувременно освен да осигурява политическото си бъдеще и финансовия си комфорт, Мусевини се старае да въвежда и чистота сред хората според своите морални убеждения. През 2014 г. неуспешно, но сега в идните месеци очаквано успешно негова единствена цел е християнската в кавички политика „Убий гейовете“. Народът на Уганда възторжено приема убийството заради различна сексуална ориентация, но също толкова възторжено се радва и на Йовери, макар през 33-годишната му власт, символична християнска възраст, да ги е довел до крайна мизерия. Обожествяването на една фигура като него и заиграването със свещени книги, обществени порядки, съчинени формулировки водят до съществуването на тази безпардонна демонстрация на сила чрез убийство на любов, независимо от какъв пол.

Не зная лично кое по-страшно неправилното прилагане на закона или промяната на закона според личното въжделение на един единствен човек, но и в двата случая страдат невинни. И в двата случая го позволяваме самите ние и ако не се борим – върховенството на закона ще бъде заменено от върховенството на корупцията, олигархията, авторитаризма. Днес на мушка са чернокожите, утре хомосексуалните, на третия ден инвалидите, но на четвъртия-петия ден ще дойде ред и за другите „неудобни“ на дадената власт.

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1911684
Постинги: 1787
Коментари: 2896
Гласове: 1010
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031