Всички родители се сблъскват с въпросите – „Колко пари да дадем за джобни?“ и „Как да научим детето да си прави сметката?“. Но има и един трети – „Защо стотинките са важни?“.

1. Принципът „ще направя сандвичи, вместо да дам пари“ е тотално грешен. Не, няма нищо срамно в сандвичите, дори напротив – често те са много по-здравословни и добре изглеждащи от мазнотиите, които се продават. Но парите учат детето на самостоятелност. Да, особено в началото то ще ги харчи за „щуротии“, но това ще е неговия начин да изрази себе си. Вече няма да е нужно да пита постоянно „Може ли?“, ами независимо ще решава какво да си купи.
2. Подходящата сума за джобните трябва да се изчисли по следната формула: пътни + храна + разни. Всеки един от тези компоненти е важен. Не бива детето да бъде поставено в ситуацията да предпочита „разните“ пред „храната“ или „пътните“ пред „храната“. Разбира се, всяко нещо трябва да има граница като сумата се увеличава плавно с нарастването на възрастта. В началните отделения, когато Вие водите и прибирате детето от училище, а и то ползва купони – сумата от 50 стотинки до левче на ден е напълно достатъчна. С нея то ще може да си закупи химикалка, маркер, дъвка. В средните класове обикновено родителите залагат на домашно ядене или дюнери. В този случай детето вече и пътува само, тоест необходими са между 5 и 10 лева дневно. При големите следва да се отчетат индивидуалните интереси – някои каки и батковци са склонни да харчат по кафета, а други желаят да посещават специализирани школи и курсове.
3. В който и клас да е Вашето дете обаче – то трябва да се научи да си прави сметката. Със сигурност имате познати, които работят на дневна надница. Те със сигурност споделят, че така се чувстват по-спокойни и им е по-широко около шията. Не защото получават повече, а защото по-често разполагат с нови постъпления и това им носи измамна сигурност. Такива личности най-често затъват при опасните бързи кредити, тъй като не умеят да си правят сметката. А това умение се учи като всяко друго нещо най-добре в детството. Лесно това може да бъде постигнато със схемата „Месечна заплата“. Веднъж в месеца давате уговорените джобни. Оставяте детето само да борави с приходите си, както и да планира бъдещите разходи. Гаранция първия месец, втория, та даже третия, то ще похарчи сумата, в най-благоприятния случай, на първата седмица. И веднага ще дойде при Вас за още. Точно тук трябва да бъдете строги и неотстъпчиви. Колкото и да се тръшка, не бива да позволявате да Ви изманипулира. Обяснете му спокойно колко е важно да се научи да борави с пари. Естествено, няма да го оставите гладно. Именно тогава сандвичите може да са вид „наказание“ за оставащите три седмици. Така то ще научи важния урок да не очаква, че парите капят от небето. Когато свършат – те наистина свършват. Веднъж щом то усвои този механизъм ще Ви бъде безкрайно благодарно. 
4. Често стотинките се възприемат за тегоба или за допълнение към фонтаните. На тях се гледа с пренебрежение, но силата им на платежно средство не намалява. Важно е да научите децата си да ценят и тях. Касичката е най-предан приятел на всяка детска мечта. Упорството в спестяването през цялата година може да доведе до най-новия плейстейшън през зимата. И то без помощта на дядо Коледа  Обяснете на децата да не подхвърлят монетите, а да ги складират на сигурно място. След като буркана или прасенцето се напълнят, посетете банка, където ще ги обменят без проблем, и пазарувайте на воля… заедно.

 

Добре е, че ти, като баща на 4 деца,споделяш твоя безценен опит с по- неопитни шапшале.

Ох, драги, драги, всекидневно работя с деца и комуникирам с родители. Няма нужда да си баща, за да имаш опит.

Но пък виж за някои начинания може би наистина трябва да имаш предишен опит. Нали съветваш за някакви клизми - там само ти си вещ...