Отивам да обядвам и в това време чувам немощни викове – “Помощ!”, “Помогнете!”.
Спрях и се огледах – улицата празна.
Призивите за помощ продължаваха и разбрах, че идват зад една ограда.
“Покатерих се” и видях в далечината, зад прозореца възрастна жена, която бе изпаднала в криза.

Първата ми мисъл – че може би страда от Алцхаймер и е дезориентирана. Започнах да я успокоявам, че си е вкъщи, но тя успя да се овладее и обясни, че й се обадили по домашния телефон измамници, които искали пари от нея за съчинен пътен инцидент.
Тя се осъзнала, отказала им и се скарали. Те я заплашили, че дойдат в дома й.

За голямо съжаление, макар и не попаднала в капана на измамата, госпожата бе повярвала, че ще я посетят, за да се разправят с нея – страхът я бе завладял напълно!

Телефонът на жената – според нейни думи бил изключен/блокиран от мошениците, а според мен просто му е паднала батерията – не работеше и тя нямаше как да се свърже със сина си. Това обстоятелство я бе принудило да търси помощ от хората на улицата.

Жената е трудноподвижна и нямаше как да излезе извън къщата, разговаряхме през прозореца и ме молеше да набера полиция, да има патрулка в близост до къщата. Аз я убедих, че никой няма да дойде, че телефонните измамници се интересуват единствено от парите, че вече са набрали следващата жертва и са забравили за нея…

След дълги обяснения – госпожата ми благодари, съгласи се, че никой няма да я преследва и затвори прозореца.

Мисълта ми е следната – тази жена днес можеше да умре от притеснението, не мога да опиша какво беше първоначалното й състояние /истерия, примесена с чувството, че някой ще отнеме живота й/.
Обяснявайте на възрастните Ви близки, ако трябва ежедневно, че освен да не се хвърлят пари през балкона – е важно да не се връзват на заплахите на няколко фамилии, които крупно забогатяха, палати с дувари вдигнаха, но присъди не видяха…