Признавам си, че не съм от най-ученолюбивите. Признавам си, че бързо се разсейвам. НО има разлика между преподавател и преподавател. Не е до материал, а до отношение, предразполагане, усмивка, ако щете.

Не е най-интересното нещо на света да записвате кое радио в коя медийна група е било през 2005, но когато професорката Ви е склонна да разнообрази лекцията с парче на „Металика“ – забравяте и за телефон, и за приказки. От уважение към нея.

Е, от друга страна при друга професорка – телефоните са забранени, правила ала след 1944 😉 слушаш, пишеш, кимаш с глава и се отказваш от живота си, за да четеш ненужни тухли. Ама пък от скука броиш лампите на тавана и се чудиш – „С кво заслужих това наказание, бе, Господи!“.

Всичко е до това как представяш на аудиторията дадената тема. Това важи и за училището с пълна сила, и за всички останали контакти между хората. Дали един изпит е взет или не – няма да има значение след година-две, но пък добрите човеци се помнят завинаги. Връщаш се в спомените за моментите с тях и се усмихваш.