Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2017 15:26 - Испански бележки
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 575 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От 15-ти до 23-ти септември бях в Испания. Времето там ми подейства доста отрезвяващо. Испанците са народ, който умее да се забавлява, който приема другите и който не осъжда. Там не се усеща постоянен негативизъм, интернет философчетата не са на почит, а усмивката е задължение за всеки, който уважава себе си и хората около него.

380-те лева, които заплатих за престоя там, бяха не само правилно похарчени, но и допринесоха за решението ми да уча езика им. Вчера беше първият ми урок – радвам се, че попаднах в школа, която разбива клишетата за скучно учене.

Вярвам, че тази нация заслужава да бъде опозната от Вас, мили читатели. Постарах се да науча интересни факти, които да Ви опиша. Някои от тях ще Ви изненадат, други ще Ви учудят. Разговарях с голям брой български емигранти.

***

Заминавайки в късния следобед на първия учебен ден с RyanAir, трепетно се надявах до мен да седне някой, с когото да мога да си бърборя поради причината, че тази компания те слага до хората, с които пътуваш, само ако си платиш за това. За съжаление до мен се тропнаха французойка и български темерут. С дамата само се усмихвахме един на друг, тя не знаеше английски. Темерутът пък играеше непрекъснато на телефона си /как му издържа батерията без преносимо зарядно, един Бог знае!/. Бях забравил книгата си в куфара и единственото, което ми остана, е да подремна.

Е, как да спите, бе, братя, когато самолетът е пълен с пътници под петгодишна възраст, които пищят като разбеснели се хуни. Не случайно си съчиних следното горе във въздуха:

„Реват деца в самолета,
родителите им си избират парфюми!
Ухото ми писка,
на никого не му стиска
да попита жените кое е по-важно –
тишината блажена или ароматът тленен!“

Първото, което ми се случи на Испанска земя, е нервна криза, когато куфарът ми така и не се появяваше на лентата. Чудех се как ще я карам и без дрехи, и без книга. Оказа се, че на два пъти той е минал, но аз не съм го забелязал, защото е обърнат и не му съзирам отличителната ориндж линия.

Смея да твърдя, че вече в хотела почти за малко не си направих нощно къпане. Потопих само краката си в басейна – не че беше студено, не че имаше комари, но се убедих, че леглото вече ме вика и не трябва да го пренебрегвам.

Е, на сутринта избрах пред закуската морето. Бяхме аз и още една жена, която биеше на професионална плувкиня. Завидях й на грацията, на изваяното тяло и срам ме хвана да разголя сланинестата си фигура, мязаща на кит. Пак потопих само крака. И заради тези пусти нозе – от закуската изкярих само бъркани яйца и две останали пържени филийки.

Знаете сега – българите не обичаме да изпускаме авантата. Особено, когато сме си платили, де. Тъкмо се чудих да ходя ли да вдигам скандал на готвача да ми пържне още филийки, когато се чу взривоопасен шум. Шега бе, Уили – не беше бомба, а двама 8-годишни близнака, които се състезаваха да пукат балони, останали от някакъв рожден ден.

Когато едното момче взе в ръката си нож, бързо побягнах навън. Не ТИ ЩА ФИЛИЙКИТЕ, ГЛАВНИ ГОТВАЧО! – крещях мислено. Озовах се отново на плажа – чист и тих. Плувкинята я няма, няма да ме комплексира. Дрън-дрън ярина! Появиха се тумба модели.

АБЕ, М*** ВИ! Взимам кърпата и се изнизвам – дебелата ми дупара се влачи на километър след мен. Решавам да се отдам на съзерцание на сините небеса и на дишане на чист въздух.

Хубаво прекарах. Стига с разказа ми личен, започвам да Ви описвам интересните факти, които научих.

***

-Нужни са около 400 евро, за да се храни нормално едно четиричленно испанско семейство.

-Цените на храните са крайно приемливи и в голямата си част са по-евтини от тези у нас. Джунджурийките, дрехите също.

-Испания е застаряваща нация, големият прираст на населението идва от емигрантите там.

-Испания, обаче, е в челните класиции по продължителност на живота.

-Испанските цигани са същите като преобладаваща част от българските. Оставени са хем на произвола на съдбата, хем да правят, каквото искат. Всички изискват от тях да не вършат престъпления, но никой не се грижи за това да бъдат образовани и да имат нормални условия на живот. В повечето случаи вместо в гета, се настаняват в имоти, които хора, взели големи кредити, са изгубили безвъзвратно.

-Образованието в Испания е на много добро ниво, преподавателите се стараят да са в крак с модата и огромна част от тях специализират в чужбина. Неприятната изненада е, че коренните испанци не желаят да влизат в университети и се задоволяват със средното образование, което получават. Това се дължи на факта, че преди кризата, но и сега, дори с тези знания може да си намериш сносна работа и да изкарваш добри доходи. Мотивацията „Учи, за да не работиш“ тук не върви много, защото за испанците са важни две думи „Фиеста“ и „Сиеста“. Едната е обвързана с постоянен празник, а другата – с постоянен отдих. Испанците не си дават зор, спокойни са и използват всяка свободна минута, за да си доставят лично удоволствие.

-Огромно недоволство у хората буди практиката при кражби до 400 евро да се открива само досие, но да не следват никакви други санкции за лицето, което е съгрешило закона.

-Испанците са безкомпромисни по отношение на домашното насилие. Те са способни за няколко часа от ареста да те преместят в затвора, да ограничат правото да приближаваш съпругата си и да й осигурят подходяща защита.

-Испанците и българите си приличаме по желанието да имаме собствени жилища. Те не приемат логиката да живеят под наем и се стараят да си осигурят собствен покрив.

-Администрацията работи в полза на хората. Ако решиш да стартираш бизнес там, има огромни финансови облекчения. Ако забравиш необходим документ, не те глобяват, а ти помагат да намериш най-лесния път да стигнеш до него и да го изкараш. При пускане на жалба, предложение, молба в държавна институция имаш възможност чрез специален код да следиш какво се случва, кой го е прегледал, кога се очаква отговор. При забавяне на отговора или липса на такъв, имаш право да подадеш документа отново, тъй като си попаднал в известното „административно мълчание“. Тогава са длъжни да ти отговорят задължително.

-Български емигрант от 15 години, който работи като туристически гид, успява да живее в къща от 380 квадрата в района на Валенсия като годишният му данък е в размер на 580 евро.

-Българска емигрантка от 3 години ражда преди няколко месеца. Заплатата й като хигиенистка в ресторант е 1000 евро бруто, от които взима чисто 800. С останалите пари се покриват здравните и осигурителните й права. Когато ражда – не й е поискано нито евро допълнително. Лекарите се държат страхотно с нея. Майчинството в Испания трае четири месеца.

-Лекарите в държавните болници са на ниво и не те третират като касичка. Не те разделят по етнос, още по-малко по пари. При желание, срещу 40 евро такса човек може да посещава и частни болници.

-Училищната система работи като добре смазана машина. Контактът с родителя се поддържа непрестанно. Майката и бащата участват в процеса на обучение на детето си.

-Испанците приемат монархията. Уважават краля си, но са единодушни, че Каталуния не бива да излиза от страната. Те не разбират от какво се оплаква, при положение, че тази област е с много права.

***

И един съвет накрая – пътувайте!

image

Валенсия

image image image

image

image

Музей на Фаите – Валенсия




Гласувай:
1
1


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Всичко казано по- горе е невярно, то е
26.09.2017 17:47
измишльотина, лъжа и гигантска манипулация на млад и глуповат чуждопоклонник.

1. Храната в Испания е поне 2 пъти по- скъпа от храната в България и е доста некачествена. Не стига това, ами и вода за пиене няма, та затова ЕЖЕДНЕВНО трябва да си купуваш вода за пиене. 2 литра за 1 евро. 200 гр. шунка- 3 евро, един хляб- 1 евро, едно кафе- 1, 50 евро. Цигарките към кафето струват 5 евро.
2. С 400 евро не може да се изхрани дори сам човек.
3. Дрехите са също така безбожно скъпи- едни дънки струват 120 евро, толкова струват и едни маратонки.
4. Домашното насилие е ежедневие в Испания и то взима чудовищни, зверски размери. Всяка година в Испания между 50 и 100 съпрузи убиват своите съпруги! Това са най- често срещаните и най- жестоки престъпления в страната.
5. Средната заплата в Испания е около 1000 евро, като цели 42 % от нея отиват за четирите вида социални осигуровки. Следва данък общ доход, който е прогресивен- между 20 и 40 %. В Испания единият съпруг работи за да плаща данъци, такси и осигуровки, а другият- за храната.
6. Най- нелепата и глупава лъжа е тази за къщата във Валенсия. Наемът за едно двустайно жилище в Испания е около 1000 евро, а наемът за тристаен апартамент е над 2000 евро.
7. Повечето испанци живеят под наем, защото закупуването на собствено жилище е непостижима мечта за тях. По време на кризата стотици хиляди испанци загубиха жилищата си и сега над 3 000 000 жилища в Испания стоят празни.

Моят съвет е: не ходете в Испнаия и не вярвайте нито на този нашенски дописник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1028597
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930