Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2017 22:44 - Нана Гладуиш, с теб сме!
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 3386 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тъкмо се прибирам от устния изпит по журналистика в СУ и включвам телевизора – много често гледам предаването „Съдебен спор“ и се зарадвах, че и днес няма да го пропусна – житейските истории там са истински, а не са режисирани, което е плашещо – живеем в сбъркано общество, което ще докажа за пореден път след малко.

Нана се появи, пристав Спасимиров – също, но този път вместо обичайната заразителна усмивка на водещата, имаше сълзи в очите й – тя призна, че този път има рак на другата гърда. Настръхнаха ми косите, това е нещо, което човек смята, че е тотално далечно от него и неговото семейство, а всъщност може да се случи на всеки и тогава не може да бъде избегнато.

Още си спомням първата страница на вестник „Уикенд“ от февруари 2012 – тогава Нана отново беше разплакана, в кола. Днес тя го обяви веднага пред всички – достойна постъпка, която отваря една широка тема – човек не трябва да се срамува от болестта си, няма нужда да я крие и не трябва да се чувства втора категория само защото е болен.

Фондацията на Нана – „Една от 8“ – е вдъхновение за много жени, които са изгубили стимул да се борят с рака или пък още по-страшно – да не се чувстват привлекателни и да смятат, че не заслужават внимание от страна на „силния“ пол – макар че всяка жена, която се е борила или се бори с тази коварна болест, е много, много по-силна и от най-силния мъж. Изкуствено наложените стандарти какъв бюст трябва да имаш, каква прическа трябва да имаш, създават комплекси в тези жени, а не бива – не те са избрали рака, нали!?

Няма как да пиша тази статия с безразличие – моето семейство също е свързано с рака на гърдата – леля ми почина от тази болест –  още си спомням как й лепяхме лентички с морфин и как тя се молеше да напусне този свят и жестоката болка по-скоро, но ние бяхме около нея, подкрепяхме я и не й позволявахме да изпадне в депресия. В такива случаи най-важно е да повдигнеш духа на болния и да му създадеш усещането, че не е сам.

Спомням си как лекарите я подхвърляха напред-назад, спомням си колко често говореха за пари, пари и пак пари – никаква човечност, поредния болен /а за тях си е просто стока/, който ще им изкара някой лев. Магазините за перуки също не са по-различни – няма никакво съчувствие към дамата, която е изгубила един от белезите на женствеността – избирай и толкова, ала в този случай не си избираш перука за ревю, а перука за самочувствие, което да ти повдигне духа.

Нана Гладуиш, с теб сме! Благодарим ти, че вдъхваш сила на жените в тежки за тях моменти! Благодарим ти, че разчупваш стериотипа „красота“ и доказваш, че дори и болни, жените могат да бъдат привлекателни! Благодарим ти, че споделяш с нас диагнозата си и по този начин слагаш начало на нова дискусия – за присъствието на болните в ежедневието ни, за това да не извръщаме очи от жени с тюрбани или с хлътнали деколтета!

Вярвам, че Нана ще се излекува и че ще създава все повече и повече инициативи по повод на тази коварна болест. Няма нищо по-лошо от това, да си заравяме главите като щрауса в пясъка и да се преструваме, че лекарите не гледат на болните жени като на касичка, че не режат гърди на поразия вместо да ги лекуват, че има разяснителна кампания за болестта изобщо. Нана се осмели да се осветли, да излезе от разсъждението „да те е срам, че си болен“ и да помага.

Много е важно да се говори открито и за това, защо преживели тази болест жени трудно си намират работа, защо на тях се гледа по друг начин и защо качествата им се преценяват на база болест, а не на база умения?

Обещах Ви и ще Ви докажа за пореден път, че живеем в сбъркано общество – отворих форумите на няколко сайта, които са споделили емоционалната изповед – интернет философчетата са надминали себе си. Доста често цитирам техни разсъждения в дописките си и ги определям за поредните идиоти. Днес обаче не откривам подходяща дума в речника си – не мога и не искам да си представям какъв човек е написал: „Защо ни занимават, смс ли да пускаме икони ли да купуваме?“ или това „Богатият „елит“, които са ви яхнали, а вие бачкайте за жълти стотинки на тръстиката, не ги мислете. за тях рака е като грип – плащат си и ги излекуват. я вижте фъстъкова след рака – открадна още може и милиард да има!“ или пък това „Господ си знае работата! “ (dir.bg)

Нали знаете, че не е хубаво човек да пожелава лошо някому, ама понякога като попадна на такива, ми минават разни мисли през главата. Не знам тези дали имат майки, сестри, съпруги, дъщери /рак на гърдата се среща и при мъжете/, но явно вече наистина сме сбъркани, след като се радват на нечия мъка, няма надежда. „Богатият елит“ в лицето на Нана направи и прави толкова много чрез своята фондация „Една от 8“, а тези писачи, за жалост, са метастазите на болното ни общество.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

image




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1027911
Постинги: 1227
Коментари: 1079
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930