Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2017 11:55 - Как Рон Джоунс ни доказа, че Хитлер е един от многото? /Едно време вкарваха евреите в лагери, сега режат главите на друговерците/
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.05.2017 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Снощи изгледах германския филм „Вълната“ от 2008-ма година. Смело мога да заявя, че този проект на режисьора Денис Ганзел задължително трябва да бъде изгледан от всяка уважаваща себе си личност, която иска да може да забелязва ситуациите, когато е манипулирана да вярва в даден идол, който й обещава „светло бъдеще“, „огромна промяна“, „равенство за всеки и така нататък.

След финалните надписи – се настаних пред компютъра и започнах да търся повече информация за това, което проследих на екрана. Оказа се, че игралният филм се базира на реално проведен експеримент през далечната 1967 година, месец април, в местната гимназия в градчето Пало Алто, Калифорния.

Преди около месец са се навършили точно 50 години от реализирането на тази идея, но тя е изключително актуална и днес.

Всичко започва в един час по история, когато се обсъжда нацистка Германия и дали е възможно това да се случи отново.
Учениците са скептични към такъв сценарий.
Учителят им Рон Джоунс решава да им даде добър урок – и в рамките на пет дни успява.

Превръща себе си в деспот, който определя какво, кога и по какъв начин да се случва.

Препоръчвам на всеки един да изгледа този филм.
И филмът, и експериментът проследяват психиката на хората.

Всеки един от нас има нужда да бъде разбиран и да бъде изслушван. Именно заради това антисоциалните типове първосигнално съзират шанс във „Вълната“ да бъдат приети от околните. Стадният принцип играе огромна роля в това да се появяват диктатори.

Обществото приема, че ще е крайно по-лесно да има защитник, който във всеки един момент ще се грижи за него. Никой не се замисля, че автокрацията е пагубна за отделното мнение и като цяло – изобщо за свободата на хората.

Да, и във филмът ще проследите, че този експеримент първоначално се отразява положително на отхвърлените и комплексирани индивиди, които намират „приятелска“ среда, с която да се мотаят и с която да градят планове за общото бъдеще, но в един момент ситуацията ескалира.

Тези отхвърлени и комплексирани индивиди започват да се чувстват силни, защото има кой да ги защити от побойниците. Те решават, че агресията ще им помогне да се отърват от чувството си за малоценност и самите те се превръщат в побойници, които преследват инакомислещите.

Надали Рон Джоунс е вярвал, че ще ни докаже, че Хитлер е просто един от многото. Мнозина философи се опитват да открият как толкова хора са повярвали в него, но не е толкова трудно човек с подходящите думи и подходящите обещания да получи пълна подкрепа.

Във „Вълната“ ние съзираме как учениците се отказват от приятелства, от любовни връзка, от семейство – само и само, за да следват пътя (на групата), който произлиза от волята на учителя /диктатора/. Да, в един момент учителят /диктаторът/ губи пълновластието си, защото последователите му започват да организират различни инициативи за популяризиране на тази фракция в училището, за да му се харесат и да привлекат вниманието му.

Всеки може да бъде Хитлер, всеки може да бъде Рон Джоунс.

Нужно е да имаш достатъчно желание да изманипулираш масата и да я убедиш, че само ти може да ги водиш. Това естествено се постига чрез омаскаряване на дирекцията, на полицията и най-вече на политическата класа.

Филмовият прототип на Рон Джоунс – Райнер Венгер /актьор: Юрген Вогел/ изпълнява майсторски поверената му роля. Има моменти, когато зрителят се пита дали „Вълната“ е пагубна или всъщност околните отказват да я приемат, защото е нещо различно.

Истината е, че този филм /експеримент/ те разтърсва отвсякъде, защото нагледно показва колко опасна е всъщност рекламата.

Дали ще става въпрос за вредна напитка или за вредна секта – има ли разлика?
Много често дори обръщаме повече внимание на първото, а второто бива изолирано, масмедиите не се концентрират върху него, защото не представлява интерес за техните читатели, слушатели, зрители.

Мигар сега не съзираме абсолютното същото и при този радикален ислямизъм?

Във филмът всички бяха задължение да носят униформа, за да бъдат едно цяло.
Задължителното забулване не е ли същото?
Във филмът всички бяха задължени да правят специален поздрав с ръка.
Задължителната намаз не е ли същото?

Хитлер беше преди, сега са на ред са радикалните проповедници.
Всичко се повтаря, само „героите“ са различни.

Едно време вкарваха евреите в лагери, сега режат главите на друговерците.

И не, няма какво да обвиняваме Корана – той не е виновен за нищо.
И не, няма какво да обвиняваме радикалните проповедници – те са пасивните виновници.

Активните виновници са тези, които се подчиняват на нечие чуждо мнение.

Дали ще приемат за лидер Хитлер, Джоунс или някакъв радикален проповедник – те са виновните.
Те са тези, които не мислят за последствията от това да приемат чуждото убеждение за истина, без да полагат нищо от казаното /написаното/ под съмнение.

Хубаво е да има такива филми, които пробуждат във всеки един от нас огромна доза недоверие към всичко и всеки. Понякога това е нужно.

Като изгледате „Вълната“ – ще започнете да се питате:

  • Манипулиран ли съм бил някога?
  • Защо съм позволил да бъде манипулиран?
  • С какво този манипулатор е заслужавал да му отдам съзнанието си?

Ще откриете, че е имало безброй ситуации, когато сте се съгласявали с някого – само защото е будел известен респект във Вас.
Ще откриете, че е имало безброй ситуации, когато сте се съгласявали с някого – самото защото сте искали да останете част от неговата компания.
Ще откриете, че е имало безброй ситуации, когато след дълъг контакт с този някого – сте забравили изцяло какво е било Вашето мнение по дадения въпрос.

Обезличаването е страшно. Примиряването е още по-страшно.

За мен този филм трябва да бъде пускан задължително и на деца. Може в началото да не го разберат напълно, но след няколко гледания ще могат да направят трезва оценка кога самите те са били вкарвани в заблуждение – дали от родители, дали от учители, дали от приятели.

Едно общество не може да функционира без йерархична зависимост и без лидери, които да будят уважение /но не и страх/, но и родителите, и учителите, и приятелите, и религиозните служители, и управляващите трябва да бъдат подлагани на контрол.

Не бива да остават с чувството, че всички са напълно съгласни с тях, защото тогава обществото буквално ще загуби лицето си и ще се превърне в някаква армия, която чака само и единствено заповеди, които изпълнява без да се замисли за последствията от тях.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

image

 






Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1101023
Постинги: 1274
Коментари: 1468
Гласове: 822
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031