Вчера по телевизията една жена обясняваше, че мъжете, които помагат на съпругите си са под чехъл. И се замислих, а жените кога са под чехъл? Когато ежедневно сервират салата с ракия? Когато ежеседмично са склонни да оправдават един-два шамара? Когато завинаги се отказват от себе си заради някого?
Не, в тези случаи цялото обществото клати глава одобрително и ги определя за прекрасни съпруги. Ок, но как се получава така, че когато един господин е отдаден на половинката си е смятан за будала, а когато една госпожа е отдадена на половинката си е смятана за светица?
Съжалявам, ама не го разбирам.
Уж отдавна сме измели под родопската черга патриархалните семейства, ама те са навсякъде. Избождат ни очите с техните фантасмагории, че кухнята е женско място, пък холът е мъжко, а само спалнята е общо. Още по-лошото е, че тези хора възпитават и деца. Положението става трагично. И комично. Как е възможно някоя да приеме да отхвърли собствената си нужда да е личност, за да задоволи някакъв нагон? На някакъв, който се изживява като господар на положението.
Жените под чехъл, обаче, винаги намират причина да се оневинят.
- Той е много ангажиран и няма време да се завърти из къщи.
- Той е мъж и няма място в кухнята.
- Той заслужава да си почине.
- Той има проблем с рамото.
- Той има лейкопласт на малкото пръстче на левия крак.
- Той очаква борбата да започне след малко по телевизията.
той.
Той.
ТОЙ.
Той, ама без тя. Тоест – тя я има, ама тя няма мнение. Тя е робиня, която готви, чисти, пере, но пък е доволна от това си положение. Не знам дали жените са възпитавани така от жени. Или са приучвани така от обществото. Ако е първото – нямам обяснение. Това си е чисто извращение. Ако е второто – още по-зле. След като сме приели, че жената трябва да е примирена, за да е определяна за перфектна – то нямаме право да се наричаме демократични и мислещи.
Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg
Тагове:
Нещастните в семейният живот най-много се дразнят когато някои други не са като тях. По същият начин реагират и мъжете.
Поздрави!
абсолютно съм съгласен с написаното от Вас. Да, много е по-лесно е една незадоволена жена да обвини другите, че са си възпитали "мъж под чехъл", отколкото да осъзнае, че самата тя е "жена под чехъл". Психологията отново е тип: "на мен да ми е зле, ама и на другите да им е зле".
С поздрави,
МИМО.
Много хубава песен сте подбрали и съм щастлив, ако тя описва отношенията между Вас и съпругата Ви.
Но.
Също ще съм много щастлив, ако съпругата Ви "се смее от сърце" на написаните от мен редове. Комедия се пише най-трудно.
От песента:
"Тя има ръце,в които е цялата вселена
и в нейните прегръдки мога да умра!"
Половин век звучи страхотно на фона на днешните бракове и съжителства. Пожелавам Ви така да сте завинаги.
С уважение,
МИМО.
Всяка сутрин да се будиш до партньора си така сякаш си го загубил завинаги спяйки няколко часа, помагайки във всичко и държайки се като най- невероятния принц, като най-добрия реактивен изтребител, половинката ви винаги може да свикне и да реши, че има нужда от разходка до луната с ракета носител и космическа совалка. Хора и нрави всякви.
стереотипи и предрасъдаци има за всяка тъжна ситуация. Запомнете : любовта е сделка доказана с точен математически анализ ( Дж. Неш) , хората винаги са недоволни от моментното статукво.
