Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2017 17:02 - 19-годишен интервюира 91-годишен
Автор: mimogarcia Категория: Новини   
Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Честит празник, българи! Реших да не Ви отегчавам с кухи фрази, които днес ни заливат отвсякъде, защото любовта към родината се чувства със сърцето, а не с ушите. Освен – ако тези думи не са за реклама. Може да се научиш да смяташ, но не и да обичаш. За сметка на това днес Ви представям интервюто ми от вчера с Евгени, който е роден през 1926 година и ще „духне“ 91 свещички след няколко месеца.

***

– Как се чувства човек на почти 91 години?

Възрастта не ме създава, но има значение.

– Не я чувстваш напълно, но я усещаш?

Да, заради болежките. Ограничавам се мислено какво мога да сторя, какво не.

– Пречат ли годините или не?

Да, ако позволиш. Човек може да възпита годините да не му се пречкат.

– Как? Какви са стъпките?

Оплакването трябва да се сведе до минимум. Не до нула, а до минимум. Нищо крайно не е добро.

– Евгени, живял си в монархия, комунизъм и демокрация. Наясно си, че съм длъжен да попитам „Коя форма на управление е най-добра?“, но няма да го направя точно така. Питам те директно „Защо е най-добра?“.

При Тодор Живков беше най-спокойно. И при Царя не беше лошо, но при Живков беше най-добре. Имаше спокойствие, спокойствие имаше голямо. Не се страхувахме и се живееше заедно. Аз бях на 18, когато се смени управлението и като млад човек имах големи страхове поради неразбирането ми какво се случва.

– Какво се случи? По-възрастните ти познати напътстваха ли те в какво да вярваш? Родителите ти одобряваха ли случващото се, бяха ли съпричастни към него?

Дойде нова идея и смени старата. Повярвахме в нея, нямаше избор да не вярваш. Съвети? Да не говоря много, да си трая. Родителите ми също стояха встрани от нещата, продължаваха си живота по старому. И храната си бе същата, и приказката ни.

– Демокрацията как ти се струва?

Освободена от всякакви граници. Младежите преди искаха да работят и работеха, а сега не искат да работят, но пък се жалват за пари. Възрастните също очакват пенсиите, но не искат да работят.

– Спомена пенсиите, които са причината за непрекъснато коментиране на българското пенсионно осигуряване. Работата преди пенсията ли е или обратното? И как си ти в това отношение?

Взимам 800 лева и ги давам на синовете и снахите си, които много ме обичат, и те ми купуват необходимото. На тази възраст нямам нужда от пари. От храна, от лекарства имам нужда, но от пари в мен не. Нося по два, по пет лева и като отида при приятелите пием кафета. Пенсията е преди работата за хората, но не бива. Едно време пенсията беше подбуда да работиш, ама не изцяло, а сега е напълно изцяло. Но ето сега пак ще дават надбавки само за малки пенсии, а за нас, които сме давали повече пари, пак нищо. Християнската надбавка трябва да е за всеки.

– Добре, но виновна ли е демокрацията за това, че на хората не им се работи?

image

Евгени изважда портфейла си, за да ми покаже снимки на внуците си.

 

И да, и не. Преди работата бе задължителна и след войниклъка всеки младеж го гонеха да почва да работи. А сега младежите са по кафетата като пенсионерите.

– Като пенсионерите ли?

Да, точно като нас. Аз почти всеки ден ходя в един пенсионерки клуб, играем карти, шах, пием кафета, ама си ни е време за отдих.

– Имаш ли внуци?

Трима.

– В какъв дух са възпитани – демократичен или пост-комунистичен?

Свободни са в мисленето.

– Какво мислиш за живота след толкова дълъг живот?

Прекрасно ми е виждането за живота. Всеки ден ми е подарък. Слушам новини, виждам се с колеги, бъбря с внуците и обичам живота.

***

Евгени е от тези хора, които оставят следа. Следа на позитивност и с усмивката си, и с приказката си, която не е нито злобна, нито критикуваща. Замислям се, че разликата във възрастта ни с този мъж е огромна – почти 72 години – но за сметка на това мисленето ни е еднотипно. Първо, че хората трябва да заобичат работата. Второ, че младежите трябва да намерят позитивното в работата. Работа му е майката, колкото и да го отричаме. Работа и в отношенията, и във възпитанието, и в работата. Във всичко. Вчера записвах нов епизод на #ПолеЗаОтговори. Говорих доста за отговорността на децата към родителите. Евгени има щастието да бъде обгрижван и от синовете си, и от снахите си, и от внуците си, но колко хора имат този шанс? Много деца изоставят родителите си и не се интересуват от съдбата им. „Извинете, но те са Ви бърсали задниците и са Ви сменяли пелените!“ е единственото благоприлично, което ми идва да им кажа на такива индивиди.
Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за
http://www.mimo.bg

image

Мимо Гарсия, 19г., и Евгени, 90г.






Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1100958
Постинги: 1274
Коментари: 1468
Гласове: 822
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031