Впрочем той е опасен, защото увеличаването на жертвите на наркотиците се дължи основно на факта, че те биват представяни като вид белег за успешност, за класа, за ниво. Внушава се, че лошите момчета получават всичко: най-луксозните возила, най-яките мацки и прочее.

Лекът не са само мърморения от родители и уроци в училище, а и изпълнители, които са възпитават в добро.
Тези дни един от любимите ми изпълнители T.J. Osborne съобщи, че е хомосексуален. Това е изключително важен тест за по-консервативната кънтри публика. Приемането или отхвърлянето на T.J. щеше да даде обективна представа дали признанието на един певец за сексуалната му ориентация може да накара феновете да се отрекат от него. Е, слава Богу, Osborne е не само приет от досегашните си последователи, ала те дори изразиха мнението, че са възхитени от смелостта му. Допълнително нови хора откриха групата му „Brothers Osborne“ и обикнаха музиката. Важно е да отбележа, че брат му, с който са дуо, също го подкрепи публично.

За някои може да се стори чудно защо е било очаквано, че срещу T.J. ще се разрази буря от хейт. Ами кънтрито е основно слушано в републиканските щати, където настроението към гейовете е негативно заради проповедници, които размахват пръсти и манипулират гражданите как само те – божиите пратеници, ще ги спасят от господен гняв и ред други щуротии.
Изведнъж обаче публиката на Osborne го прегърна дистанционно и застана зад него. Това е много внимателно извървян път. Първо, певецът има много хубави послания в песните си, в които прокламира обичта, обединението.
Второ, той залага на стъпки в творчеството си ЛГБТИ тематиката, приучвайки в толерантност феновете си.

Пожелавам щастие на T.J., а на нас, българите, подобни морални изпълнители!

П.П.: Osborne разбива и клишето за „педалите“ – същински висок мъжкар, нечупещ китки и други тъпи стереотипи.