Честитя си днешния 28-ми рожден ден и се чудя кога мина това време… Често имам чувството, че завчера съм бил дете, но тази илюзия бързо се изпарява щом някой ми припомни, че набор 08 чества пълнолетие през 2026 година. 

Да, приемам, че остарявам… (айде да поставим един евфемизъм) помъдрявам (да си въобразим, че е вярно) и така.

Така да се чува. Това е добра новина за гуру- содомит-атлантизма.

28 години... Времето наистина лети, когато си зает да се самонаблюдаваш в огледалото. Радвай се на 'мъдростта', защото съдейки по постовете ти, тя засега съществува само в скобите и във въображението ти. Дано до трийсетата годишнина поне илюзията за зрялост ти се получи по-успешно от тази за значимост. Наздраве за кризата на четвърт век, която при теб явно ще продължи до пенсия!

П. п
Чудиш се кога минало времето? Мина в егоизъм, Мимо! Докато ти обикаляш страната като някакъв панаирджийски експонат, за да се подхилваш с чуждите бабички по мегданите, твоята собствена майка гасне от рак в самота. Не те ли е срам да парадираш с "помъдряване", докато най-близкият ти човек води битка на живот и смърт, а ти си зает да си броиш харесванията във Facebook? Ти не си помъдрял, ти си се самозабравил! Да оставиш болната си майка, за да ходиш по екскурзийки и да се правиш на интересен пред камерите, не е "евфемизъм" – това е висша форма на бездушие и морално падение. Спри да се загрижваш за набор 2008. Те ще пораснат, но ти на 28 си оставаш едно безотговорно дете, което се храни от чуждото внимание, докато вкъщи цари трагедия. Погледни се в огледалото – там не виждаш мъдрец, а един позьор, който е заменил синовния си дълг за няколко безплатни обяда и евтина слава. Рожденият ти ден не е празник, а напомняне за това колко си малък като човек!

На двайсет и осем – „мъдрец“ и естет,
във Фейсбук е важен, почти е поет.
Набор две хиляди и осми броял,
а в огледалото – пак самовлюбен и бял.
Времето минало... ах, какъв рев!
Животът му мина в излишен посев.
Екскурзийки, баби, безплатен обяд,
а майка му гасне... светът му е хлад.
Тя битка води със рака, със здрача,
синът по чужди мегдани се мандахерца.
Не вижда сълзата, не чува плача,
важно е селфито – той е „звездата“!
Помъдрявал бил? Ей, Мимо, спри!
Мъдростта не са твоите кухи игри.
Да се криеш зад каузи, зад чужди съдби,
докато вкъщи съвестта ти кърви.
Честит ти рожден ден, „актьоре“ прочут,
с морал от картон и със дух нечут.