Чакам да пресека. На тротоара няма никой друг, освен мен. Място има за цял стадион хора. Но една жена просто се залепва за мен. Мда, за мен, не до мен. Нямаме абсолютно никакво разстояние помежду си. Повтарям - никакво. 

Правя деликатно няколко крачки встрани. Неделикатно тя пак се приближава. Добре, че светофарът светна зелено и „избягах”…

Тази случка от днес ме накара да си припомня още няколко нелепи ситуации, в които съм ставал неволен участник.

Автобус. Късно вечерта. Буквално сме трима души. Постигнали сме негласна уговорка и всеки се е настанил в своята си „част” - предната, средната, задната.

На една спирка се качва мъж, някъде от вратите в началото, и с бодра крачка стига до моите седалки - четири на брой, две срещу две. И сяда на една от онези две срещу мен. Наоколо празни седалки, колкото щеш. Направо не можех да повярвам как е възможно пък точно тия две седалки да избере, с нищо не бяха специални…

Кино зала. Делничен ден, следобедно време. Няма жива душа. И едно момче се „паркира” през място до мен. Двамата сме в цялата зала, дето се казва имаме си по половин зала, но не! През място до мен и това е. И то през място, може би защото си бях сложил якето на празната сделка, иначе може би точно до мен. Станах, преместих се. Не успях да се концентрирам напълно върху филма, защото се възмущавах от тази несъобразителност. Дори да приемем, че има билет за точно това място, дали ще е ред по-надолу, по-нагоре, има ли значение?!

Дори няма да споменавам онези клиенти по магазините, които имат нулево уважение и разбиране към личното пространство и явно смятат, че колкото по-близо физически са до теб, толкова по-бързо касиерът ще ги обслужи.

Не знам, не мога да разбера такъв тип поведение. Окей, със сигурност има личности, на които им е все тая що е то проксемика, ама малко съобразителност, че другите може да се чувстват кофти, не е излишна.