Постинг
22.03 19:22 -
За приключването на едно приятелство, защото натоварвам с говоренето си
Автор: mimogarcia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 286 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.03 20:53
Прочетен: 286 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 22.03 20:53
Какво бихте направили, ако случайно чуете как някой твърди пред Ваш „приятел“, че го „облъчвате“?! А после самият „приятел“ Ви обясни, че го обсебвате и натоварвате с говоренето си?!
За мен най-нормално е да прекратите „тормоза“ над този човек, нали?! Но после получавате обаждане от същия и той е изненадан, че тонът Ви е хладен (макар изобщо да не сте студени, а просто наранени)...
Доста е объркано, знам. От няколко дни съм поставен в подобна ситуация и не мога да дам на себе си задоволителен отговор защо някой би ме търпял дълги години след като не съм му приятен. Мисля, мисля и тъжното заключение е, че е заради услугите, които непрестанно правя на хора, които съм възприел за приятели.
Чак, когато вече нямат нужда от мен, решават да споделят колко много са страдали, че говоря много, сякаш не са разбрали още като сме се запознали, че аз си говоря много...
Разбира се, никой не ми е виновен, че се раздавам за хората, които възприемам за близки. Нито пък че така страдам, когато не ме искат вече в живота си. Поради тази причина и написах следното, което вместо да пратя по Вайбър, директно казах по телефона с не студен, а тъжен глас:
„Извън оперативно неразделимите сиамски близнаци, всички други сме свободни „електронни“, които ту преминават в нечий живот, ту сме посетени от друг в нашия. Не трябва да сме с очакването, че някой ще ни е постоянен гост, или друг ще ни е постоянен домакин. Ако сме достатъчно мъдри от всяка комуникация ще успяваме да извличаме поуки и това ще бъда отпечатъкът от онези, с които сме се запознали по „пътя“ на живота ни.
Благодаря за годините, в които общувахме. Изключителна личност си и научих много, благодарение на теб“.
Да, с добро се сбогувам, защото не обичам да говоря лошо за хора, с които съм общувал, независимо дали близка или по-далечна е била комуникацията. Все пак никога не мога да бъда напълно в „обувките“ на другия и това, което за мен е неприемливо решение, за нея/него може да е най-правилното към момента.
Така или иначе заснех набързо това видео, защото просто искам да кажа на всеки от Вас: ако някой не Ви е приятен от начало, кажете ѝ/му го. Няма нужда от някаква криворазбрана любезност. По-добре всеки да намери подходящата за нея/него дружба, отколкото един да страда, а друг да тъне в заблуда.
За мен най-нормално е да прекратите „тормоза“ над този човек, нали?! Но после получавате обаждане от същия и той е изненадан, че тонът Ви е хладен (макар изобщо да не сте студени, а просто наранени)...
Доста е объркано, знам. От няколко дни съм поставен в подобна ситуация и не мога да дам на себе си задоволителен отговор защо някой би ме търпял дълги години след като не съм му приятен. Мисля, мисля и тъжното заключение е, че е заради услугите, които непрестанно правя на хора, които съм възприел за приятели.
Чак, когато вече нямат нужда от мен, решават да споделят колко много са страдали, че говоря много, сякаш не са разбрали още като сме се запознали, че аз си говоря много...
Разбира се, никой не ми е виновен, че се раздавам за хората, които възприемам за близки. Нито пък че така страдам, когато не ме искат вече в живота си. Поради тази причина и написах следното, което вместо да пратя по Вайбър, директно казах по телефона с не студен, а тъжен глас:
„Извън оперативно неразделимите сиамски близнаци, всички други сме свободни „електронни“, които ту преминават в нечий живот, ту сме посетени от друг в нашия. Не трябва да сме с очакването, че някой ще ни е постоянен гост, или друг ще ни е постоянен домакин. Ако сме достатъчно мъдри от всяка комуникация ще успяваме да извличаме поуки и това ще бъда отпечатъкът от онези, с които сме се запознали по „пътя“ на живота ни.
Благодаря за годините, в които общувахме. Изключителна личност си и научих много, благодарение на теб“.
Да, с добро се сбогувам, защото не обичам да говоря лошо за хора, с които съм общувал, независимо дали близка или по-далечна е била комуникацията. Все пак никога не мога да бъда напълно в „обувките“ на другия и това, което за мен е неприемливо решение, за нея/него може да е най-правилното към момента.
Така или иначе заснех набързо това видео, защото просто искам да кажа на всеки от Вас: ако някой не Ви е приятен от начало, кажете ѝ/му го. Няма нужда от някаква криворазбрана любезност. По-добре всеки да намери подходящата за нея/него дружба, отколкото един да страда, а друг да тъне в заблуда.
Вълнообразно
Миме, ами ти си силно досаден с постоянното си натрапване. Виж си само изобилието от селфита.
цитирайОкей, досаден съм, но никой не е длъжен да ме търпи, нали? Всеки има избор. Но някак не е приемливо години наред да заблуждаваш човек, че го приемаш.
Хубава вечер!!!
цитирайХубава вечер!!!
mimogarcia написа:
Окей, досаден съм, но никой не е длъжен да ме търпи, нали? Всеки има избор. Но някак не е приемливо години наред да заблуждаваш човек, че го приемаш.
Хубава вечер!!!
Хубава вечер!!!
Миме, видя ли как пак хвърли вината в/у другите. Имаш проблем, за знаеш.
Когато човек коментира нещо, добре е първо да е изгледал онова, което коментира. В самото видео заявявам, че тук няма виновни и невинни. Просто двама души, които вече не са приятели и точка.
Но - и това е много важно НО, не виждам смисъл да си губиш времето (дори не става въпрос, че и моето е губено, докато си въобразявам, че сме приятели) да ме търпиш толкова години.
Така че никаква, ама никаква вина не търся. Просто си търся някакви отговори като защо някой ме е търпял - от добро сърце или...
цитирайНо - и това е много важно НО, не виждам смисъл да си губиш времето (дори не става въпрос, че и моето е губено, докато си въобразявам, че сме приятели) да ме търпиш толкова години.
Така че никаква, ама никаква вина не търся. Просто си търся някакви отговори като защо някой ме е търпял - от добро сърце или...
Търсене
За този блог
Гласове: 956
