Днес се събудих на 25.

От четвъртък век съм на тази планета и общо взето мога да обобщя приключението живот така: 

каквото чувстваме отвътре, това срещаме и отвън (отвъд) себе си.

Когато сме позитивни, ведри хора ни заобикалят.

Когато сме негативни, дваж по-намръщени на хоризонта се появяват.

Не трябва да „тровим“ другите, не трябва да бъдем „токсични“, защото се обричаме не само да сме сами, но най-вече да сме самотни, в постоянен не-мир със собствените ни сърце и душа.

Важно е да правим добро, дали то ще бъде оценено, не е наша работа да съдим.

И да, не мога клиширано да завърша със „Сега се чувствам най-добре„, би било откровена лъжа при все че има дни, през които гастроезофагеалният рефлукс буквално ме „изгаря“, но все пак – да, сега се чувствам най-добре в кожата си. 

Приел съм тялото си, но преди това съм се приел, какъвто съм, извън тленната обвивка.

Обичайте (се). 

Така е най-здравословно!