Искам да Ви разкажа за вечерта. Прекрасна вечер! За пръв път четох публично новата ми книга, за която съм заснел няколко видеа, които сега сигурно до 3-4 ще ги чакам да се качат в YouTube, и утре ще Ви я представя най-накрая.
Преди четенето хапнахме вкусна пица и даже си уредихме тях заедно с място почти на половин цена, но как се случи, ще запазя тайната. :D
Е, след четенето ценово везните се наклониха - като в близък хотел платихме по 6 лева за 300 мл. бутилка вода, ама какво да се прави, бяхме прежаднели. Все пак там за кратко се присъединихме към фирмено коледно парти на непознати хора, но пък те бяха много сърдечни и ни предложиха да се включим в танците, но от  скромност - за да не ги засенчим с нашите умения - отказахме. :D

И накрая вечерта ми завърши с подхлъзване и падане в калта. :D Целият ми панталон и раница бяха в кал, якето за радост само частично.Зяпаха ме пътниците в метрото, а хигиенистката на станцията имах чувството, че искаше да ме изхвърли, но какво можех да направя?! Все пак трябваше да се прибера, а такси нямаше как да взема - да, в тъмнината шофьорът можеше и да не забележи калта, но щеше ли да е коректно да му изцапам седалките, а в метрото никъде не седнах и с чистата ми ръка, която не бях използвал, за да се изправя, се придържах.

Прибрах се и си изпрах на ръка панталона и раницата. Якето също го позачистих. Леко съм си ударил отзад гърба, кръстта, но за радост не е нищо, надявам се, сериозно.

Да, одеве бях ядосан, защото... ами и аз вече не знам - оки, паднах, но не си счупих нищо, значи всичко е точно!
Написах това хем за спомен, хем за да Ви призова да се кефите на готините моменти, а не да се вторачвате в лошото.