Тази година, живи-здрави, ми предстои дипломиране по магистърска програма „Продуцентство и креативна индустрия“. Избрах си за тема на дипломната работа домашното насилие, защото това винаги ми е била болна тема и си мечтая един ден в България статистиките да не показват, че всяка трета жена е жертва. И преди някой възмутено да ме прекъсне – да, има и мъже жертви, но са много, много по-малко. А и без значение от пола, домашно насилие не бива да има!

Дипломирането, разбира се, почива на правила. Но не винаги човек може да ги следва. Аз, например, никога не съм можел да пиша научно и когато по факултативна дисциплина „Писане на дипломна работа“ доцентката ми обясни това, веднага се съгласих, защото не се срамувам да призная минусите си. Като в нещо не ме бива – не ме. Точка, няма място за увъртане.

Изключително емоционален съм и мога да се изразявам само така. Това е проблем, и то голям по принцип, но по посока на дипломиране е още по-грандиозен. Миналата година извадих голям късмет с творческата ми дипломна работа, посветена на моят идол сенатор Даян Файнстайн. Късмет, защото рецензентката добре ме бе попиляла. Тя твърдеше, че не се вписвам в академичния дух. Само че за мен не може правилата, изискванията да бъдат над собственото изразяване. То е най-ценното!
Безкрайно съм доволен от работата ми! Не минава ден без да прегледам някоя и друга страница от книгата, в която я издадох.

Сега, тази година, правя същото. Работя, както разбирам, че трябва да представя идеята си. Защото няма как това да бъде моята дипломна работа, ако не носи почерка ми.

В последните часове съм бесен, защото узнах, без дори да ме попитат, без даже да се консултират искам ли, не ли, мои близки са прозвънявали фирми, които пишат дипломни работи. И моля Ви, успокояват ме – „Мимо, ние знаем, ти си пишеш, ама не те бива по тая част“. ПОЛУДЯХ! И вижте тук не се намесва егото ми. Не ми е болно, че не мога, че ми е нужна помощ. Първо, да помоля за помощ никога не ме е притеснявало. Второ, вече го написах – знам си слабостите и си ги признавам и пред други, но най-вече пред себе си.
Обаче НЕ бих си позволил да завърша със създаден от друг труд поради причината, че в тези пет години висше образование съм положил много, много усилия – лекция не съм пропускал, развивал съм дълбочинно всяко задание. И изведнъж да подвия опашка и да се предам. Точно така – да се предам. НИКОГА!

По-добре човек да не завърши висше образование, отколкото да го стори с чужд труд! Човек трябва до последния си дъх да създава съдържание, в което вярва, което чувства. За много хора говоренето, писането и най-вече идеите, които изповядва, може да не са важни, да не мисли за тях. Аз непрестанно мисля за нещата, в които вярвам. Понякога се поболявам от мислене, от неразбиране…

Така че, мили мои близки – и това не го пиша с ирония, защото знам, че искрено доброто ми мислят, моля Ви: оставете ме да си бъда аз, с моите мисли и идеи, и разбирания! Да, знам, често с тях „чупя си главата“, „боря се с вятърни мелници“, „залудо правя неща“, но това съм си аз и това е! Така ще е!

Освен това аз си обожавам Факултета по журналистика и масова комуникация! За тези пет години никой не ми е налагал какво да мисля, пиша, говоря. Това ценя, затова съм в него! Живея, за да мога да си изразя мнението, да посея семената на идеята!

Призовавам всеки да освободи душата си! Да изказва мислите си! Да не се затваря в черупка!

ЖИВЕЙТЕ! ТВОРЕТЕ!

Мимо, отдавна не съм влизала в профила ти, но въпреки това установявам, че не си се променил. Все така искрен и справедлив си! Поздрави с пожелание за успех и желана реализация!
С топли чувства - Мариела

Мисля, че ако успееш да намериш баланс между творческо и академично изложение, ще се справиш отлично! Работила съм и аз по тази тема. Нищо не ти пречи после да издадеш книга, написана както искаш. Успех!

Здравей,
много ти благодаря!

Пожелавам здраве и безброй щастливи моменти!!! :-)

Благодаря много за препоръката - наистина накрая при издаване в книга мога да променя някои от главите, за да отговаря в по-голяма степен на формата!

Успехи и на теб!!! Пожелавам здраве и прекрасни преживявания!!! :-)

Здравей, Мимо. Аз не обичам връзкарството, макар и да съм имал баща адмирал. Никога не съм парадирал с това и не съм настоявал за заемане на определени по-високи длъжности досега. Мога да гарантирам, че не съм се възползвал от нищо. Всичко съм постигнал с честен труд и по почтен начин. Така трябва да бъде.
Поздрави!