Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01 16:26 - За мнозина думата българин е някаква емблемка, с която да се кичат, докато са на трапеза
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове:
0



Понякога коментарите ме изумяват, даже разгневяват. Особено, когато се опитват не само да уязвят дадена група, но и да я заклеймят. Категорично заявявам: имам приятели-роми, чувстващи се на 100% българи;  избрали да живеят тук, в България; избрали да родят и да гледат децата си тук, в България; работещи тук, в България; плащащи данъците си тук, в България.
Последният човек съм, който може да бъде обвинен, че не съм осъждал роми-насилници на възрастни хора по селата из страната, но умея да направя разлика, да разгранича „краставите магарета“ и да не обобщавам!

Не знам дали съм прав, но ми се струва, че за мнозина думата българин е някаква емблемка, с която да се кичат, докато са на трапеза, настървявайки се как те били българи, пък другите не били. Комично, но съм бил свидетел как дългогодишни емигранти като си дойдат тук за лятото, правят хапливи коментари как еди-кой си не бил българин.
Единствено желанието ми да не ги нараня, ме е спирало да попитам как личност, избрала друга държава за своя държава, може да раздава оценки кой какъв бил…

Когато заявя за себе си, че съм българин, аз не само декларативно го правя, но мога да приложа и „доказателства“. Първо, никога не съм си помислял да емигрирам. Второ, създавал си формати, в помощ на живеещите в България. Трето, подпомагам театрален фестивал, развиващ тукашните младежи.
По времето на комунизма, заради работата си, баба ми, която почина през ноември миналата година, светла ѝ памет, и дядо ми живеят във Виена. Разни комунистически агенти се появяват там, уж загрижено ги съветват да не би да не се върнат, което не е можело да се случи, защото и двамата са чувствали България за свой дом и никога не са искали да я сменят, макар да са имали възможност. След падането на зловещия строй, баща ми заминава да работи в Америка, при неговия кум и мой бивш кръстник (бивш, защото си смених името, а и в никакъв случай не желая да се асоциирам с църквата). Имал е легален статус, можело е и майка ми впоследствие да замине при него. Не са пожелали, защото си искат България, нея си чувстват на сърцето.

Така съм и аз. Та като ми каже някой, че понеже не съм русофил и хомофоб, не ми било мястото в България, единствено мога да се изсмея, защото знам колко хубави неща съм правил в името на България, както го разбирам и както мога. Нека другите го правят по-добре, пожелавам им го, но да правят нещо, а не просто да седят и да разделят хората на кои били българи и кои не били.

Българин е всеки, който допринася за тази територия – физически, духовно, а не като ми развява знамена „Велика България“, татуира си Васил Левски, облече фланелка „България на три морета“ и бръщолеви тъпизми за соросоиди и джендъри.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1314086
Постинги: 1413
Коментари: 1702
Гласове: 929
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол