От миналия ноември до днес семейството ми и аз сме погребали 6 близки роднини. Баба ми и дядо ми, които починаха през месец април тази година, гледах като малки деца. Тя бе с Алцхаймер през последните години от живота си, а той, освен проблемите с нея, имаше и собствени „главоболия“, свързани със стентове, увредена аортна клапа и прочее. Полагах грижи и за други двама от покойните ми близки – те пък бяха изоставени от собствените си деца, та се наложи да вляза и в тази роля.
Сега седми наш близък ни напусна… Другата ми баба – Славка Лесидренска, пишеща и под литературния псевдоним Слава Леси, почина днес. Невероятно добър човек! Любимият ми човек! Тя ме научи да обичам да чета (малък, малък ме запозна с Джек Лондон и Белия зъб!), да пиша, тя обикаляше с мен по фестивали, когато бях дете и играех театър. Непрекъснато водихме оживени разговори, дебати за култура, за политика, за света около нас, за обществената отговорност. Малко е да кажа, че я обичам. ОБОЖАВАМ Я!
Никога не ми е допадало да си играя с деца. Тя се опитваше да ме запознава с мои връстници, внуци на нейни приятелки, но не се получаваше и продължавахме да си играем заедно. Какво ли не правеше с мен само и само за да съм щастлив!
Докато пиша – рева. Рева и се сещам за прекрасните моменти, които сме имали. И се чувствам празен! Чувствам се без душа вече. След толкова много смърт около мен тази година… Но сега е различно, много по-различно… Няма я нея, няма го любимото ми същество, любимият ми близък! ДО ВЧЕРА я прегръщах, а днес я няма. И се чувствам толкова самотен…
Толкова много обичах да я правя щастлива, да я усмихвам. Всяка седмица ѝ подарявах по една-две хубави книги. Четеше непрекъснато. Подарих ѝ таблет – бе напълно в час с технологиите, гледаше предаването на общия ни любим журналист Веселин Дремджиев в YouTube, коментирахме, анализирахме… Сега вече няма с кого…
През два-три дни я „зареждах“ с кръстословици – решаваше ги безпогрешно.
Толкова умна, сърдечна, честна – шегувах я, че е като Али Ръза от турския сериал „Листопад“…
На https://slavkalesidrenska.com може да видите повече за нея, да разберете що за човек с главно Ч бе тя!
Тагове:
колктоо до теб ДРИСЛЬО
добре помня когато почина едната ти баба ти си вееше гъза във варненски хотел ипо валкове дупейки се на "прозорци"
когато ти умират близки не си развяваш глутеус максимус-а нейде
нядявам се да си го разбрал по трудния начин и да го помниш цял живот
ясно ли Е БЕ дрисльо
...
и да - погребал съм повече свои близки от теб
грижил съм се за тях няколко години агонизирайки те с рак
лека вечер посерко, "отивам" да тренирам в домашната ми минизала час и малко отгоре
Почувствах се по подобен начин, когато почина баща ми . Беше неочаквано - от инфаркт, въпреки че имаше и други заболявания. Но той си имаше свои планове, живееше му се, искаше пак да ходи до морето. Но не му се случи.
Тогава имах чувството, че все едно се срути един вечен дъб, въпреки че в последните години не беше в състояние да е опора на семейството, но въпреки всичко имах чувството за една непреодолима загуба. Като опора, като стълб, като нещо извечно.
Разбирам те напълно и ти съчувствам!
Поздрави
Смъртта, е част..от Живота!
ще продължиш...и,Мъката, ще ти помогне..
да станеш..поДобър!
нормално, е да, си отиват..възрастните, жестоко е, да си
отиде млад човек!!
Днес е Траур за България и Македония, и за още много семейства!
Мир за невинните Души, и дано, Бог ни прости!
20:50
Не одобрявам тона на предния коментар, меко казано, тук става дума за отишли си любими хора, даже не искам да споменавам точната дума.
...
дасли одобряваш, че докато баба му миналата година умираше този беше по хотели, спацентрове и по влакове снимайки му задника - буквално глутеус максимус
предполагам няма да одобриш ако знаеше как този твърдеше, че пандемията е фантазия и че лекарите са лайна и убийци - буквално ти го цитирам този
твое право е да одобряваш или не каквото и да е
Ако не е искрен - Господ да го съди, не сме ние съдниците.
Ако не е искрен - Господ да го съди, не сме ние съдниците.
предполагам че е искрен, не се съмянвам в неговата искреност или постинга му
а моите думи могат да са урок за него, макар вероятността да е малка
аз съм агностик, мисля имаше 15 "вида" агностицизъм
допускам Бог, сила, "ред", но не приемам религииите на земята и трактовките им
за това съдници трябва да сме първо към себе си, кощунствено и към другите
това е моя път/не по Синатра, жива и здрава и ти по своя
