Проф. д-р Лилия Райчева ни зададе три въпроса:
- Кои са факторите, влияещи на развитието на медиите?
- Какво е медийна екосистема?
- Кои са белезите на информацията?
По първия въпрос – „Кои са факторите, влияещи на развитието на медиите?“, със съжаление ще отбележа, че голямо значение има преобладаващата тенденция, а не качеството или липсата на такова. Какво имам предвид? Настъпващата бавно гибел на печатните издания се случва и заради днешното битуващо мнение, че да четеш на хартиен носител е старовремско. Може да си спомним агресивната реклама на електронните четци, където ни се представяше как сутрин с кафето можем да се запознаваме с всичко най-ново по света и у нас, без да разлистваме досадни страници, без да си цапаме ръцете. Сега и електронните четци, и онлайн изданията отстъпват. На мода са аудио книги, медийни подкасти. Няма сериозна медия в Европа, в Америка, която да не произвежда и подкаст, защото просто това е модерното. И много ползватели на медийни услуги заради комплекси искат да бъдат в тренда. Подобно е и с марките на дрехи, с храната, напитките. Ето да пиеш „Старбъкс“ се възприема като някакво равнище на успех, на класа, което е безумно, защото чаша с твоето име не е равнозначно да консумираш блек айвъри, да речем, плюс това стандартът не бива да е на база материални възможности, а най-вече на нравствени качества, но не би.
Развитието на медиите се ръководи от това дали те ще могат да бъдат привлекателни за голяма част от потребителите, давайки им чувство да са част от някаква общност. И това го виждаме с големи западни и американски медии, които сформират мозъчни тръстове, давайки чувство за принадлежност към някакъв клуб на заслужилите на потребителите си. У нас няма все още такава култура, тъй като сме прекалено изостанали, но неминуемо ще дойде и при нас, тъй като в борбата за потребители, конкуренцията е жестока.
Да, друг фактор са парите. Една медия не може да функционира, камо ли да е качествена, ако бюджетът е на нула. Следователно това води до наличието на много не-медии, представящи се за медии, които са обслужващ персонал на конкретни политици, олигарси, икономически групировки. Те имат за цел да дезинформират и това не е задължително да се случва само с фалшиви новини, а може да е с внимателна подборка на материалите, давайки наклон на едната, удобната за собствениците им – явни или скрити, гледна точка.
За развитието на медия е необходим и качествен екип. В чужбина това се изразява във финансирането в самите журналисти. Редакциите ги пращат на обучения, на симпозиуми, на практика в други издания в отдалечени точки като кореспонденти, за да се трупа опит. В България редакциите гледат да принуждават журналистът да огрява на няколко фронта, сиреч ресора, за да пестят от заплати и това води до липса на качество, както и до невъзможност за специализиране в конкретна област, за да има изчерпателност по нея.
По втория въпрос за медийната екосистема: по уикипедия и откъслечни спомени от бакалавърските ми години, това представлява теория на философа Маршал Маклуън, развита впоследствие от медийния теоретик Нийл Постман. Общо взето това е идеята, че както в екологията всички живи организми сме свързани, така и в медийната екология, медиите са въплътени в обществото и могат да го формират, същевременно то самото формира медиите. И да, склонен съм да се съглася с това. Както обществото на България днес е болно – по качество на живот, свързано със здравето, сме на едно от последните места в света, и то имаме статистика за физическото здраве, а да не говорим, че у нас няма никаква превенция за психичното, така и медиите ни са болни. Те са огледало на нас и ние сме огледало на тях. Няма как да искаме „здрави“ медии в болно общество. Болно, не само здравно, общество, но и морално болно, буквално загнило откъм липса на ценности, откъм жестоко отношение едни към други…
По третия въпрос за белезите на информация, на прима виста трябва да отчетем дали тази информация е важна за обществото или само интересна. Клюкарско общество като българското, подвластно на формати ала „Горещо“ и „Папараци“, трябва да бъде контролирано от почтените медии да не прекрачва границата между информацията и грубото любопитство. В Америка риалитото на Кардашиян също загатва за клюкарския манталитет на зрителя им, но има една голяма граница. Тя е свързана с това, че там сериозните медии не дават трибуна за клюки. TMZ може да бълва, колкото ще пикантерии, но никоя уважаваща се медия няма да им даде поле да сеят жълтина. Тук големите ни медии първи се бият да споделят клюката, та белким оберат някой зрител повече.
Също така информацията трябва да отговоря на 5-те въпроса – Кой? Кога? Къде? Какво? Защо?. Друг съществен белег е имаме ли пълна информация, за да може да я представим или ще си изсмучем нещо от пръстите, без да е проверено, без да сме сигурни, само и само да има нещо.
