Един от любимите ми филми е “Титаник”. Не толкова заради любовната история, колкото заради поуката – който има пари, оцелява, който няма, потъва.
Всъщност за мен историята около кораба “Титаник” онагледява именно онова чудовищно покланяне пред богатите, което никога не съм разбирал. Туй подмазване, туй обсипване с комплименти на онзи с пълния портфейл. Много хора се заблуждават, че онези, които благославят “елита”, се облажват с нещичко, докосват се до “трапезата”, бъркат в “кацата с мед”. Напротив, напротив. Виждал съм, присъствал съм буквално на сцени, в които десетки пъти по-бедни черпят десетки пъти по-богати само и само да прекарат час до два в компанията им, по време на вечеря, в която условно бедните чешат егото на самозабравилите се богати, а в замяна “получават” усещането, че ей го – стъпили са за кратко на Олимп.
Ужасно е, просто ужасно. Не знам дали има по-голямо самоунижение…
При потъването на “Титаник” оцеляват не само повече богати, но и именно те после са звездните оцелели – видиш ли героите; хм, а за какъв героизъм става въпрос, когато просто са получили достъп до лодката въз основа на класата, изписана върху билета им.
Бедните, докопали се до лодка, продължават и си остават обвити в мъглата на забравата.
Има хубав музей, посветен на Титаник. Кам & Брит са го заснели чудесно (как не са им се скарали, не знам; как YouTube не ги е санкционирал, не знам) – (https://bit.ly/3Bxa3D3). Та, вижте един интересен факт. Повече от 700 души, съставляващи трета класа, е трябвало да споделят само две общи бани. Това е повече от жестоко!
Тогава свръхбогатите са предизвикали отвращение. Защото за да могат те, съпругите или метресите им да обикалят света, е имало “роби”, дето са си скъсвали трибуквието от работа в заводите им, мините им и така нататък.
Днес е различно. Днес блеем пред богатите, възхищаваме им се, искаме да сме като тях… За какво ни е, не знаем. А не, всъщност знаем – за да се фукаме.
Я се огледайте. Теглят Ваши познати кредити – за да имат скъпа кола. Не могат да я поддържат, ходят и купуват неоригинални части, не могат даже гориво да ѝ заредят, но искат да е лъскава, да е забелязваща се…
Теглят се кредити и за жилища. Излязъл някой от село, дето тата му и дядя му по-далеко от обора не са стигали, но иска да иска. Претенция има да е в “скъп квартал”, да се пришие към “онея с произход”. Мале-мале смях…
Но то така е още от студентски години вече – комплекси след комплекси. Абе пратили ѝ майка ѝ и баба ѝ буркани, тя вместо тях да снима, се чуди на кой пич да духа, та да я заведе я в Капитана, я на дискотека…
Дрехите – да не забравя, маркови да са, маркови…
И така днес си се възхищаваме на богатите. Безос лети в небесата, стадото блее. “Велик бил”, казват. Абе що не изгледат някоя документалка за условията на труд в складовете му?! Човекът си права кефа, ама хубаво, но парата, откъде идва парата, здравето някой (про)дал ли си е в замяна на кефа на шефа?! Ами колко малки бизнеси фалираха заради тази корпорация, а?!
Абе въобще, всеобщо иху-аху. Но във века на липсата на разум е така. Защото то сега се живее в социалните мрежи основно. Да покажеш, че си. Всъщност, че не си ти.
Ех, ех, “Титаник” потъна, а нормалността го последва!
