Радвам се, че бях студент във Факултета по журналистика и масова комуникация. Научих много, запознах се с интересни хора, присъствах на увлекателни срещи с гости!
Изключително доволен съм от днешна гледна точка с решението си да следвам във ФЖМК, а не право в Юридическия факултет на СУ.
Беше ми много приятно, нямало е ден, в който да не ми се е ходило на лекции. Макар че в последната година и половина те бяха единствено виртуални…

Завинаги в сърцето ми остават преподавателите Луливера Кръстева, Светлана Божилова, Арсения Иванова, Марин Бодаков. И РАЗБИРА СЕ НАЙ-ПРЕКРАСНАТА ЗА МЕН УЧИТЕЛКА (по-скоро я определям за ментор) ПОБЕДА МИЛЕВА!!! Победа е човек, от когото научих много, изключително много, но най-вече тя ми завиши критериите за онези, които допускам до себе си!!!

Имах и много готини състуденти. Възхищавах се на амбициозната Люси; на тихия, но отличаващ се с остър ум Стефан; на мъдрия Георги К.; на усмивката Ния; на умните ни близначки, които така и не научих да различавам до последния ден…:D; на Божидар, който винаги ме удивяваше с качеството си хем да е център на вниманието, хем да му симпатизираш трайно – той е и този, който поставяше натясно гостуващите ни известни мисирки, близали трибуквието на властта; на Евелин, която бе като зарядна батерия за доброто; както и на двама души – Цветелинка и Виктор, на които пожелавам да доживеят минимум до коронна 75-годишна сватба, защото им се кефих от сърце на любовта и на уважението, които имат помежду си!

И РАЗБИРА СЕ ТАНЯ… Ей, хора, откакто във втори клас съученици ми счупиха ръката, не желая да се навъртат около мен деца, не искам деца… Но мога да кажа, че възприех Таня за дете и се грижех за нея от все сърце. Ядосваше ме, като всяко дете :D – спорехме защо не идва на лекциите на Мария Дееничина. Дееничина горе в скъпи учители не я споменах, защото сега искам да кажа две думи за нея. Тази жена, Бог да я прости, бе прекрасен човек, истински извор на знания. За съжаление, единствен аз ходих при нея, защото бе в понеделник от 8 и нещо, всички след неделните купони спяха. Но се радвам, че ходих. Научих много, Мария бе уникален човек!
Та с Таня спорихме защо не идва на нейните лекции. Дразнеше ме и като не желаеше да снима в упражненията, мързеше я, ама не давах гък да каже. :D Снимаше, монтираше, пушек се вдигаше! Е, с Таня не можахме да се разберем по въпроса за вкуса към мъжете – как ги харесва брадясалите орангутани така и не проумях, но това ще остане да го изясняваме напред във времето. :D

Аз имам едно лошо качество като спра даден проект и спирам да общувам с колегите по него, или пък след като спрях да бъда ученик – с никого вече не поддържам връзка от 12-те ми години там, но с Таня бих общувал, няма да е често, но и веднъж в годината да е, ще е пак възможност да си спомня колко сме се смели.

Истината е, че точно такива студентски години желаех – с много усмивки и без дискотеки. Да, съхраних си акъла :D, не паднах на ниво да мятам салфетки…

Оказва се, че съм си много принципен! Пу-пу, ще се целуна в огледалото :D

Накрая, за финал, слагам една наша обща снимка с Победа и Таня. Спомен от нашите чудни пиршества с много приказки и много, ама много смях!

Честито, Мимо. Аз всяка година си отбелязвам като мои празници дните, в които съм получил двете си дипломи за висше образование.
Поздрави!

Благодаря от все сърце!!!
Сърдечни поздрави!!! :-)

Имал съм много случаи да се уверя, че СУ е най-доброто място за обучение в България. Съпругата ми и децата ми са завършили различни факултети на СУ и никога не са съжалявали за избора си. Иска ми се и аз да бях завършил там.

Смяташ ли, че това вълнува някого тук? В сайт в който не искаш да вземаш участие и се криеш от отговори!

...и аз ти пожелавам много щастие, добро настроение, и успехи,мимо!

явно, намерил си твоят Път!
ще очакваме още..приятни изненади..хиихи...
кака Джули

О, соле мио, много време те нямаше и някои хора ужасно тъгуват за теб.
Не ги оставяй сами, сияйнико!

Поздрави, скъпи приятели!!!

Честито и от мен!
Пожелавам ти много успехи!