Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2021 01:21 - „Размяна на мисли за мрежата“ – задача при гл. ас. д-р Красимир Кастелов
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1046 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мимо: Таня и аз се обединихме около идеята, че желаем да направим диалогичен анализ на филма „Телевизионна мрежа“. И на двамата ни се струва, че това е шедьовър – пророк. Надали и на 1% режисьорът Сидни Лумет е допускал колко е прозорлив. Същото се отнася и за сценариста Пади Чайефски.

Може би, драги читателю, ти е любопитно защо избрахме този формат. Ами смятаме, че „Телевизионна мрежа“ е именно това – дебат между … глупци. Един отказва да приема уволнението си, а другите, които го гледат, отхвърлят истината, че те самите са зрители на собственото си падение в капана на медийната манипулация.

Таня: И аз се присъединявам към мнението на Мимо. Филмът „Телевизионна мрежа“ ми грабна вниманието, защото е спечелил четири статуетки „Оскар“. Макар и излязъл приблизително преди 45 години, той остава емблема на качественото американско кино.

Мимо: Танче, при споменаването от теб на „макар“ се замислих за следното: макар и филмът да разказва измислица, то в голяма степен е огледало на изкривената медийна реалност, в която съществуваме. Ето виждаме разиграващото се в момента в Беларус. Бе похитен самолет, бе отвлечен журналист. Анализатори, историци не могат да си спомнят за друга подобна ситуация. Май Александър Лукашенко стори невъобразимото, за да се разправи с нашия колега Роман Протасевич. Защо? Защото не желаеше медията, представлявана от Протасевич, да представя действителността обективно. На политиците им се иска пропагандата да измества фактите – сиреч да бъде галено егото им чрез четкане. Лошото е, че дори при безброй жертви, както миналата година при многохилядните протести в Беларус, поръчковите „медии“ си затварят очите. Те или не съобщават за загиналите, или пък пред имената им седи уточнението – „предизвикали органите на реда“. Таня, ти и аз сме представители на поколение, което не помни комунизма. Но сякаш днес е още по-страшно. Защото ако тогава някой е писал, както му е наредено, за да не бъде изпратен в лагер, то днес журналистите продават перото си за кариера, облаги и т.н. Тоест те вече не са жертва на натиск, а търговци на собствената си чест. Ти и аз споделяме и още един белег – деца сме на две балкански страни, в които свободата на словото е силно накърнена. Моята България е на позиция №112 – досущ европейския авариен номер. Само че за съжаление няма кого да наберем. Репортери без граници аргументира нашето срамно място с полицейското насилие над Димитър Кенаров, нападението на Слави Ангелов, съдебният тормоз спрямо Бивол и т.н. Важно и че те маркират и послушанието или по-скоро мълчанието срещу пари като извеждат извода, че финансираните със средства от Европейския съюз медии по решение на правителството Борисов III забравят да бъдат критични. Танче, Вие на кое място сте?

Таня: Е, малко по-добре от Вас сме. На 93-то място. Не че тази позиция е за хвалене.

Мимо: Какво според Репортери без граници при Вас куца най-много?

Таня: Че нашите институции не защитават журналистите, а обратното – наказват ги, ако си позволят да критикуват управляващия елит. Репортери без граници дават за пример и Ана Лалич – журналистката, която бе арестувана, защото издаде колко лошо сръбската власт се справя с коронавирусната пандемия.

Мимо: Танче, май Репортери без граници общо взето поставя и при Вас, и при нас проблемът с фалшивите новини. Това е тема, която дори във Факултета по журналистика и масова комуникация обсъждахме през четирите си бакалавърски години вяло. Но се оказва, че фалшивите новини всъщност са новия господар на положението. През тях се избират кметове, депутати. Сама видя какво се случи в България с Истанбулската конвенция – хомофобните квази-патриоти, тогава за зла участ част от управлението на страната, раздухаха фалшивата новина, че има десети пол, че норвежци ще отвличат децата и получиха двама евродепутати. При Вас е същото. Вучич е разпънал дългите си крака между два стола – ту е със Запада, ту е с Русия. Но пък миналата година, непосредствено преди изборите, за да се хареса на русофилите, купи обзавеждане от Путин за зенитен ракетно-артилерийски комплекс. Съответно се изважда на преден план, че Сърбия и Русия взаимно ще се бранят, макар да няма реално срещу кого. Измислят си врагове, тиражират си фалшиви плашила, за да печелят точки пред избирателите.

Таня: Напълно съгласна съм с теб! Радвам се, че така добре проследяваш и при нас спектакъла, който се спретва. Искам да добавя и следното – нека не забравяме Америка. Там Тръмп пък чрез фалшиви новини твърдеше, че му е била отнета победата. Надмина и Вашите и нашите политически играчи. Наелектризира хората да се бунтуват, стигна се и до нахълтване в Конгреса.

Мимо: О, да, безспорно, това е събитие, което показва как може да се влияе на тълпата до степен да я убедиш да се превърне в престъпник, да наруши всякакви закони, да постави в риск здравето и живота на членовете на Камарата на представителите, на сенатори, на администрация. Може би тук е моментът да добавим, че нищо не е възможно без медиите. Защото у нас властта си има националните медии и вестниците, които държи под чехъл чрез подставени хора. В Сърбия е същото. В Америка не е по-различно. Тоест, колкото и някои да не искат да признаят, че медиите са сила, това е безспорно вярно. Да, не е приятно да си признаеш, че може да бъдеш манипулиран, но това се случва. Днес и сега. Случвало се е и вчера, и преди 10 години, ще се случва и след век. Дори ние с теб, Таня, правихме проект за медийното ограмотяване на младите, защото днес те са напълно лековерни. Знаеш едно време – при нас Тато, при Вас Тито, никой не вярва на това, което му се говори, всеки знае, че на комунист вяра не може да имаш. А днес младите, каквото прочетат във Фейсбук, Инстаграм, глупашки вярват. Нека се запитаме защо вярват?! Подхвърля им се, че ще печелят милион, ако чукнат на някой линк и доброволно си заразяват компютъра с вируси или пък картата им се оказва източена, или още по-лошо – споделят личните си данни. Да не говорим, че те допускат идоли да са им инфлуенсъри мръсници, които и на малолетни пропагандират цигари и алкохол. Това довежда до заключението, че младите днес нямат инстинкт да се пазят, а и достойнство – и в здравословен аспект (купуват всякакви измислени илачи за нацепено тяло), и в политически (гласуват за онзи, който им се плези и ги гледа най-злобно, но пък има скъпа кола и силиконка за половинка). Аз съм много тъжен, че днешните млади нямат желание да проверяват фактите, да внимават какво, пък и защо им бива предлагано, препоръчвано, похвалено. Не знам, Танче, не е ли е депресиращо да видиш как младите сами се предават в ръцете на новите медии – блогъри и влогъри, които си живеят живота на гърба на тях, тъпаците. Защото те новите медии – блогъри и влогъри обикалят света, за да им демонстрират висок статус и да ги примамват, че и те, младите, могат да са като тях, ако инвестират в някой друг балон.

Таня: Много е жалко да видиш как потребителите заплащат на инфлуенсърите или на страници с хиляди последователи за съвети, тип хакове, които самите те знаят, ако помислят малко.

Мимо: О, да, о, да. Абсурдно е да чакаш някой да ти каже „великата тайна“, че ако приемаш по-малко калории отслабваш. Или пък че ако си сложиш газова бутилка на колата имаш по-малко разход за гориво. Но явно е модерно да чувстваш, че някой те съветва. Че имаш тъй нареченото гуру. И всъщност новите медии са именно тези, които обещават бляскав живот. Защото самата ти виждаш, че хлапаци на наша възраст инвестират спестяванията си в криптовалути, очаквайки да направят богатство и да не им се налага да бачкат. Но какво се случва? Загубват всичко или пък първоначално печелят малко, зарибяват се, теглят кредит и накрая фалират. Тоест този бляскав живот, който бива тикан в очите ни се оказва илюзия. Защото няма бляскав живот без труд. И може да дадем пример. „Богатите деца на Инстаграм“ е акаунт, в който може да се проследи деградацията – шампанско, наркотици и едни разглезени хлапаци, които ще си отидат в скоро време от свръхдоза. Съответно култът към празния живот с хартийки е проказа за всяко общество. Впрочем ние и днес съществуваме в тази схема. Медиите непрестанно навират в лицата на зрителите, слушателите, читателите фирми, които отдават бързи кредити. „Искаш скъпа кола“ – КРЕДИТ; „Искаш нов апартамент“ – КРЕДИТ; „Искаш луксозна почивка“ – КРЕДИТ; „Искаш да те забелязват мацки с бомби“ – КРЕДИТ. Тоест, абе директно казано – можеш да живееш истински само на кредит. Но добре, какво се случва като трябва да го върнеш, а няма откъде? Думата „локдаун“ бе обявена за дума на 2020 година. Но аз съм дълбоко несъгласен. За мен дума на 2020 е рефинансиране. Непрестанно се предлагаше обединяване на кредити, отсрочване на кредити, опрощаване на вноска от кредит. Оказа се, че хората са свикнали да живеят на кредит, забравяйки златния принцип, че кучето скача според тоягата. И поговорката че трябва да се разпростираш според чергата си. И да, на хората им харесва да живеят в измислица, в химера. Те подсъзнателно добре знаят, че се мамят, но им допада да живеят друг живот, живот, който никога реално не могат да имат. Не знам дали хората се замислят, че винаги някъде има някой, който е по-зле от теб. Спечелилият „Оскар“ за най-добър късометражен филм през 2020 г. „Прозорецът на съседите“ показва, когато завиждаме другиму не знаем него какво го мъчи (самота; болест), а същевременно не ценим онова, което ние имаме (здраве; любов). Тоест медиите днес ни карат да пропускаме щастието си, за да гоним ненужно финансови цели.

Таня: Стремейки се към това да имат повече, да живеят живот, който не им принадлежи, хората губят представа за реалността, за възможностите си. Те забравят да са благодарни за покрива над главите си, за приятелите си, за семейството. Те не проумяват, че щом не са гладни и имат рамо, на което да се опрат, то не са нещастни.

Мимо: Танче, във всяка сфера има пикове и спадове, ин и ян. Мои близки, по-възрастни, са ми разказвали как след 1989 г. се е очаквал ренесанс в медиите. Имали са надежда, че най-сетне ще бъдат истински информирани, че няма да има прикривани новини като с Чернобил, впрочем бумът на онкологични заболявания се дължи на тази авария и още повече на безчестната СССР-ска (липса на) реакция. Но сетне с наложените за мутри, за ръководители на групировките ВИС и СИК, медиите пак са клекнали и са заели този или онзи лагер. В момента е същото. Едни са фенове на Бойко, други на Корнелия, трети подкрепят Доган. И не че е нещо незаконно или пък лошо една медия да има своите симпатии – в Америка това е норма. Но когато медията прикрива пристрастията си и ги прокрадва завоалирано, като 25-ти кадър, ето това е гнусното. И преди съм писал, призовавал съм, че и у нас трябва медиите свободно да заявяват кой за кого е. Така ползвателите им ще са наясно какво има в съдържанието като лично отношение. А без лично отношение не може. В крайна сметка, журналисти или не, ние сме човешки същества, които имат чувства, мнения и не могат винаги да ги прикриват. Разбира се, това не значи, че ние – журналистите – трябва да не бъдем обективни. Напротив, ти може да изразиш мнението си, но пък и същевременно да опишеш истината, да дадеш право на засегнатата страна да изкаже позицията си. Тази морална журналистика днес много липсва.

Таня: Ами, Мимо, съгласна съм пак с теб, но от кого очакваш да идентифицира пристрастията си, когато медиите днес, освен с анонимни собственици, се отличават с анонимни журналисти? В Сърбия най-неетично се отнасят онлайн медиите, които не могат да бъдат свързани пряко с никого. Предполага се, че са на този политик или на онзи, но това са догадки. Засегнатите от тези медии не могат да ги съдят за обида, за клевета заради откровените лъжи в съдържанието на сайта, защото този сайт е кух. Блокирането на сайта от органите на реда не помага. Веднага се появява нов, със сходен дизайн, копирани материали. Тези сайтове са като Вашите тук, за тях ти си писал много. Използват заглавия „ШОК“, „БОМБА“. Те скандализират нас, сръбските граждани, и по-неинформираните вярват. Не само политиците са жертва на този тип медии. Известните изпълнители също. Платени хейтърски статии сриват авторитета на доказани имена на певци, артисти. Понеже ти спомена богатите, които умират от свръхдоза. Това е трагично, да, те носят вина за постъпката си, но все пак всеки има човешко достойнство и след смъртта му, независимо естествена или самоубийство, не бива да бъде използвана за гаврене. Моята любима актриса, чиято запазена марка бе дрезгавият ѝ глас, Соня Савич си отиде едва на 47-годишна възраст. Спекулира се, че именно наркотиците са я изпратили скоропостижно в гроба. Интересно е, че макар и участвала в десетки филми, в запомнящи се роли, тя стана ТОП новина едва след кончината си през 2008. Сякаш всички се забавляваха с гибелта ѝ. Тогава аз бях дете. Бях я гледала десетки пъти в „Балкански шпийун“. Плаках и питах мама, тате, баба, деди защо така се постъпва с нея. И те ми казаха, че хората имат нужда да забравят своите грижи, наслаждавайки се на чуждата мъка.

Мимо: Танче, нека сега пристъпим към „Телевизионна мрежа“ по-директно. Може лесно да свържем Савич с Хауърд Бийл – човекът, чието самоубийство зрителите с нетърпение очакват. Ето: Соня е била блестяща актриса, Бийл – добър водещ, но те са в сянката, избутани в ъгъла, никой не им обръща внимание. Когато заради лабилността им нещо се пречупва, хората ги забелязват. Те стават новина не в качеството си на професионалисти, а в ролята на шутове на обществото. Сякаш чувам в главата си гласеца на някое от онези вестникарски хлапаци, което е тръбяло наляво-надясно „Разберете за новата жертва на Джак Изкормвача“, а в случая „Разберете в каква поза е открита Соня“ или „Разберете колко минути остават на Хауърд“. Тази кръвожадност в зрителите се възпитава от самите медии. Затова според мен зрителите не осъзнават, че те залагат капан на самите себе си. Защото тази омраза, тази жлъч тя не твори само Савич, Бийл, тя унищожава всички. Човек не може да се изолира, да изкопае ров, да построи стена и да се отдели от масата, от виреещото блато на желанието да бъде смазано другарчето. Защо това се случва е ясно. След като актьорите, водещите не са авторитет, то кой е? Нафирканият? Дрогираният? Може би. В едно общество, което е загубило посоката на правилно и неправилно, на редно и нередно, за авторитет може да бъде обявен всеки. Дори убиецът. Бийл например е самоубиец-убиец. Той е готов да се самоубие, ако не е на екран. Защо? Заради егото си. Но ако се замислим по-надълбоко може да достигнем до извода, че Хауърд се отъждествява единствено с образа си на телевизионно лице, съответно той смята, че ако вече не е на екран, то не е жив, което тотално обезсмисля престоя му на земята. Винаги за себе си съм избирал съвестта ми пред славата, Бийл прави обратното. Защото бях на 9-10 годинки, когато снимах предаване в YouTube, далеч преди инфлуенсърите, но не кривнах в евтините теми, исках да изкажа мнението си за падението на образованието. После подпомагах театрален фестивал. Станах съосновател на платформа, която безплатно онлайн обучава родители на дечица с аутизъм. Нито едно от тези ми занимания не можеше да ме дари с пари или известност, но аз за себе си чувствах, че така помагам на българите. А Бийл предпочита да е на екран… Има и нещо друго, което за мен е валидно: домашният любимец заприличва на собственика си, а актьорът/журналистът на публиката си. Защо смятам така: вземете филмите от вселената на Марвел. Тази ужасяваща вселена, която уби истинското кино. Това е кино за масата, актьорите в тези филми едно време, част от тях, бяха стойностни, набраха скорост в независими проекти, отличаваха се, а сега са алчни, напъхани в „супер“ костюми лелки и чичковци. Когато искаш да си артист на всички, вече не си артист. Ставаш халтураджия като Рачков, Радков. Същото е и с водещите. По-добре да бъдеш свален от ефир като Лари Кинг, Бог да го прости, отколкото да измениш на стила си, на себе си, за да си на гребена на вълната. Малката, но отбрана публика е за предпочитане пред стадиона, изпълнен с плиткоумни зяпачи. Играенето, воденето е изкуство. Изкуството не е за всеки, това не е хляб или пасти. Впрочем Мария Антоанета доказва, че и управлението не е за всеки, защото тази ѝ реплика, макар и да е произнеса не със зла умисъл, издава, че тя сама е позволила да не бъде запозната с реалното положение на поданиците си, а да се довери на ласкателите (ала потьомкини села). Всъщност и Бийл се сблъсква с подлизурите – когато има рейтинг, всички са до него. Когато залязва – „е, кой бе, Х-Ха-Хауди ли се казваше?“. Употребата на Бийл от продуцентите не е изненадваща. За тях той е златна кокошка. Щом обявява, че ще се самоубива и рейтингът му полита в небесата, го качват уж на пиедестал само за да го обявяват за луд. Но нека си спомним какво пише Вазов „Лудите, лудите – те да са живи!“. Не знам защо, но Бийл ми прилича на покойния професор Юлиан Вучков. Той бе хомофоб, това е вярно, не го одобрявах заради това, но иначе Вучков правеше точни анализи. Никой не го чуваше. Защото всички телевизии, където бе, го бяха свели до това да служи за присмех. Даваха му работа не за да отрезви зрителите, да ги спаси от фалшивите нови медии, а за да може зрителите да му се подиграват и в това време рекламодателите да плащат, защото има публика. Ето това е генералният проблем. Вучков говореше истини, правеше дисекции на разрухата (на българската душа), но никой не забелязваше това. Защото на Юлиан бе лепнат етикет „палячо“. А е най-лесно да дискредитираш някой чрез пришиване на мазнотийка над името му. Така е и по-лесно на политиците да се обясняват. Сега кой ще вземе насериозно критика на „луд“, а? Може би затова и, да почива в мир, Стойко Тонев a.k.a д-р Тони Филипов сам се обяви за ку-ку с „Из делниците на един луд“ – хем иронично, хем превантивно. Човек с чувство за хумор не може да бъде сринат. Но Бийл, Вучков нямаха такова чувство и машината ги глътна, претопи ги, превърна ги в играчки…

Таня: Мимо, много боли от силните ти слова! Аз самата съм жертва на клишетата. В Сърбия съм се сблъсквала с определението „Ааа, БЪЛГАРКАТА ще ни интервюира“. По документи съм си сръбкиня, но само защото семейството ми има български корени, то ме възприемат за враг. Опитвала съм се да разбера защо бива заклеймявана работата ми, преди да е прочетена или изгледана, но отговор не мога да получа, поне адекватен такъв не мога да очаквам да получа. Всичко се базира на личното и субективно усещане. Не приемат български корени и точка. Каквото и да направя, колкото и да е добро, то ще бъде отхвърляно. Май само ако обявя, че ще се хвърля от десети етаж на блок в Студентски град, те ще искат да ме гледат. И то за да се насладят на края ми.

Мимо: Ами, Танче, те всъщност ще те преследват. Това си е същински лов. Бийл е също ловуван. Наблюдаван е, бавно е обикалян, заграждан е от зрителите. Чакали са да издъхне. Винаги съм се изненадвал на човешката жестокост. Когато четох преди години „Къща от стъкло“ на Лен Влахос, в която се разказва как баща си продава последните дни от живота на търг в еBay, за да осигури прехраната на съпругата си и двете им дъщерички, настръхнах. Питах се, пак и пак, кой, кой би желал да купи човешки живот… Но после рационално премислих, много хора биха желали. Знаеш, казват за богаташите, че искат поредната играчка. Насищат се и търсят ново забавление, което да им вдига „самолета“. Бас ловя, че такъв лов на хора се случва. Може би не в Европа, но в Африка със сигурност. Все пак, слоновете, носорозите и жирафите не могат да им задоволят нагона, а пък бедните търсят друго – да знаят, че някой страда повече от тях. Когато Бийл заговаря за липсата на съпричастност между хората, за настаняването на апатията между тях, те искат смъртта му още по-бързо, защото никое чудовище не иска да чува, че е такова. Знаем приказката за Мечката и лошата дума, съответно всеки иска да се сблъсква с хубави определения за себе си, друг е въпросът реални или не. Отърваването от Бийл им дава възможност да отсекат съмнението, че нещо в тях куца. Когато няма кой да те назидава, да те сочи, да ти повтаря, че си сгрешил, то ти забравяш, че не си на прав път. Щурецът в Пинокио е будната съвест. Без него, куклата никога нямаше да стане момче. Не може да отритваме авторитете или да ги заменяме със силиконки, защото тогава обществото никога няма да се надгради и сплоти. Впрочем аз като съдебен заседател се замислям и за този аспект – съдиите, ние – заседателите, отсъждаме в името на народа, нали? Но хората не го проумяват. Те си казват – щом не съм ищец, не съм ответник, не съм обвиняем не ме засяга. Добре, но ако я няма съдебна система, то и демокрация няма, ако няма демокрация, то тогава се връщаме в мрачните времена на държавната кражба на собствено имущество, на тотален контрол над мисълта!

Таня: И ние – сърбите, и Вие – българите обичаме да се сравняваме с големите, с първенците – Германия, Швеция, Норвегия. Отричаме се от собствените си успехи, презираме кръвта си и междувременно ласкаем, ли ласкаем другите. Готови сме да подадем ръка на чужденеца, но не и на брата. Искаме да бъдем похвалени от туриста, а не от другаря. Това ни е голям проблем. Нямаме уважение към онези и на екран, и зад него. Нямаме уважение към учители, артисти. Мрънкаме, че този взима голяма заплата. Дразним се, когато има увеличения или пък помощи за различните сфери. Това води до противопоставяне между хората и както казваш, Мимо, до омраза и последващо насилие.

Мимо: Таня, извън Бийл и омразата на/между хората, иска ми се да поговорим и за още нещо. Казват, че зад всеки успял мъж седи по една силна жена, а май зад всеки пропаднал журналист се спотайва по един непочтен шеф, а? Даяна Кристенсен ми е изключително неприятна. Защото именно тя е от типа хора, готови да продадат и родителите си, за да се домогнат до питата с мед и лъжичката им (по-скоро черпакът) да падне в бурканчето. Това е не само деструктивно за самата нея, но и пагубно за всеки около нея. Кристенсен не е сама по себе си вредна за гражданите. Ако е една, ако е само тя, няма никакво значение, никакъв проблем. Но когато преобладаващият манталитет на нацията е ала Даяна, но тогава жална ни майка. Проследяваме и днес в медиите как журналистите изпълняват ролята на мегафони – някой тихичко шепне в ушите им, а те на всеослушание разпространяват тези от таен мислител. Чува се, абе даже гърмят понякога гласове в ушите им, та цялото студио се олюлява (помним „Митко /Цонев/, помолих те това да не го питаш“ в „Лице в лице“).
Новото общество минава и през желание и борба за нова журналистика. Защото журналистиката е прозорец към истината.

Дисциплина: „Кино и медии“
Преподавател: гл. ас. д-р Красимир Кастелов
Студенти: 
Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118); Таня Николов (Фак. №840389)




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. rosiela - Мимо,
27.05.2021 07:57
много хубави материали чета от теб. Както забелязваш, тук интелигентни не обичат, ама пък на мене не ми пука от простотията.
Така де.... просто споменавам!
Дерзай!
цитирай
2. apostapostoloff - Никой не е в състояние да
27.05.2021 08:40
отразява действителността обективно! Това първо.

Второ: Лукашенко очевидно е идиот, който не може да осъзнае, че от кучешки лай времето не се разваля.
цитирай
3. notfun - ..многоо хубав дебат,то.. край немаа) и аз пиша ,точно по тази болна тема!
27.05.2021 09:35
тъй като сега, чета Тухлата на Ю.Вучков - България,преди, днес, утре (1944- 2013 )
предлагам и на №1,Копукова, да си мери първом...
махленските приказки в този сайт!
така,"на дела" ще се докаже..като 'видна'..интелектуалка..
искрени адмирации за автора,МимоГарсия!)

/Но нека си спомним какво пише Вазов „Лудите, лудите – те да са живи!“. Не знам защо, но Бийл ми прилича на покойния професор Юлиан Вучков. Той бе хомофоб, това е вярно, не го одобрявах заради това, но иначе Вучков правеше точни анализи. Никой не го чуваше. Защото всички телевизии, където бе, го бяха свели до това да служи за присмех. Даваха му работа не за да отрезви зрителите, да ги спаси от фалшивите нови медии, а за да може зрителите да му се подиграват и в това време рекламодателите да плащат, защото има публика. Ето това е генералният проблем. Вучков говореше истини, правеше дисекции на разрухата (на българската душа), но никой не забелязваше това. Защото на Юлиан бе лепнат етикет „палячо“. А е най-лесно да дискредитираш някой чрез пришиване на мазнотийка над името му. Така е и по-лесно на политиците да се обясняват. Сега кой ще вземе насериозно критика на „луд“, а? Може би затова и, да почива в мир,
цитирай
4. mimogarcia - rosiela
27.05.2021 23:24
Благодаря много!!! От душа и сърце благодаря!!! Трогнат съм!!! И на мен също, оставям простотията сама да си води спорове...
Поздрави!!! И бъдете здрава и щастлива!!! :-)



цитирай
5. mimogarcia - notfun
27.05.2021 23:25
Много благодаря!!! Сърдечни поздрави!!!
Спокойна нощ!!!
:-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1925185
Постинги: 1803
Коментари: 2949
Гласове: 1012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031