Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04 10:18 - Сбогом, дядо
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 189 Коментари: 8 Гласове:
10



Приятели, чак днес намирам сили да напиша, че в сряда почина и дядо ми. Макар и шест години по-възрастен от съпругата му /баба ми/, той я надживя с „цели“ 11 дни…

Впрочем дори и не разбра, че тя го е „предварила“. Знаехме, че тази тъжна вест ще го довърши.

За разлика от баба, която бе убита (https://bit.ly/3vyg3se) от некомпетентни мръсници в бели престилки, за дядо се полагаха изключителни грижи. Докато съм жив, ще съм благодарен на болница „Токуда“. Той лежа при тях от 1-ви април до смъртта си. До последно се съобразяваха с неговите капризи (дядо ми се бе чешит) – да му сменят леглото, че не му допада разположението; да махнат от стаята друг пациент, с когото даже бяха стигнали да се ругаят взаимно (дядо ми имаше къс фитил). Казвал съм го и преди, а сега вечно ще го повтарям – на друга болница, освен „Токуда“, вяра нямам. В нея възстановиха на 100% ръката на баща ми, след като я бе смазал при падане от третия етаж. Там възстановиха дядо ми след жлъчна криза и му дадоха шанс да продължи да консумира люто (а както казваше той: „За едно селско момче като мен, в лютото (на живота) е закодирано детството (тежък труд; нищета) и без неговото вкусване – спомените ми ще избледнеят“). Пак там ми дадоха шанс след операция да мога да дишам.

Радва ме, че докато издъхваше дядо ми си запази характера. За този почти месец, съм ходил до „Токуда“ 15 пъти. Нали няма свиждания, оставях му поръчките долу на регистратурата.

Искаше кока кола (обожаваше енергийната напитка, пренебрегвайки диабета си). Задължително шоколади. И кафе му взимах със следната схема: купувах шише от сода, което е по-здраво, изливах го и в магазина любезно пълнеха две-три дози. Термоси не взимах, нямаше да има кой да ги свали. Взимах му и три-четири пластмасови чашки. Като в тази, която е най-отдолу пусках пет-шест захарина. Нарочно не му давах цяла опаковка, за да не прекалява с подсладяването и да не си вдига захарта.

Онзи ден, в неделя, ми заръча, че иска баница, но да не е много мазна, та пообиколих няколко пекарни. 

Купих му и огромен пакет белени орехи. Обожаваше ядката. Като ходихме на море (нито една година не сме пропуснали; баба ми, макар и с Алцхаймар/деменция, я водихме на Китен), по пътя с дядо брулехме и/или купувахме небелени орехи и на плажа обичаше да отваря „черупката“.

Във вторник ми се обадиха сутринта, че през нощта е получил изненадващо влошаване и е в Централна реанимация. Трябваше да отида да взема вещите му – лична карта, халка, часовник.

На следващата утрин дойде съобщението и за смъртта му.

Не вярвам в числа и така нататък, но има някаква символика в датата и часа на отлитането на духа му – на 28-ми в 8:58.

Баба ми и дядо ми са сключили брак през август 1961. Само след няколко месеца щяха да честват диамантена сватба – 60-годишен брак!

Сякаш тя го повика при себе си. Да са си пак заедно.

Дядо ми бе добър като нея. На всеки помагаше, ръка подаваше. Нямаше човек, на когото да не е услужил, да не е направил и невъзможното да му окаже подкрепа.

Разбира се, не е бил ангел. Най-големият му грях? Че е изневерявал, и то многократно, на баба ми. Не можеше да си прости до последно. Даже считаше, че нейната болест е вид наказание за него. 

(Съвет от него: „Не предавайте половинките си никога“)

А иначе, дядо ми си отиде от този свят разочарован. Защото отношението на държавата му към него бе подигравка. Работил е като роб и в Коми, и в Либия. Руснаците така са ги „уважавали“, че в Тайгата даже тоалетна не са им осигурили. Комунистите са ги изцедили, а нашите български мъже накрая осъмнаха с пенсия 400 лева. Толкова взимаше дядо за един месец – четири стотачки. За наследниците на робовладелците – това е една вечеря!

Да почива в мир! Обичам го и ще го помня, докато съм жив! А след това, дано се срещнем…

image image image




Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. morskipesni - Мир на душата му
30.04 10:58
Инак, твоите брътвежи за "комунисти", "роби", "мръсници в престилки" показват само едно- какъв глупак си. Твоите дядо и баба живяха достоен живот, дълъг и смислен. Ти си провал и срам за тях.
цитирай
2. panazea - Бог да ги прости!
30.04 11:07
Светлина по пътя им !
цитирай
3. vmir - Съболезнования!
30.04 11:25
цитирай
4. radostinalassa - Бог да го прости
30.04 11:37
Но честно казано е трябвало да те възпитава по - сериозно. Но явно е разбирал, че от тебе нищо не става. Никой дядо не би се гордял с внук гей. Поддържането на джендърите ще доведе до деградация на обществото. Така , че пиши по - рядко .
цитирай
5. miri479 - Съболезнования,
30.04 13:15
да почива в мир!
цитирай
6. leonleonovpom2 - Съболезнования!
30.04 13:20
Да е светла паметта му!
цитирай
7. notfun - съжалявам,момко,Мир на Духа му! Любовта, не е сеХ, и Секса,не е Любов..а Душата, няма пол)
30.04 17:16


Дядо ми бе добър като нея. На всеки помагаше, ръка подаваше. Нямаше човек, на когото да не е услужил, да не е направил и невъзможното да му окаже подкрепа.

Разбира се, не е бил ангел. Най-големият му грях? Че е изневерявал, и то многократно, на баба ми. Не можеше да си прости до последно. Даже считаше, че нейната болест е вид наказание за него.

(Съвет от него: „Не предавайте половинките си никога“)
цитирай
8. rosiela - Мир на душата му, Мимо.
01.05 16:55
Често са така - преди да си отидат, връща им се за малко силата, искат някои благини и после си отиват доволни.
И с майка ми беше так - необикновено добре, една сълза не пророни, сбогувахме се и през нощта починала в съня си в три часа.
Добре си сторил, че си изпълнил желанието му.
Много загуби ти се струпаха, приятелю, но това е животът.
Бъди здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1051436
Постинги: 1250
Коментари: 1113
Гласове: 785
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31