Единият ми дядо ловко се измъкваше от опитите ми да се аргументирам защо е наложително да легне под лазера, та да му отстранят старческото перде.

Веднъж излизаше с довода, че за онзи свят не му трябвало орлово зрение – сиреч не се вълнувал толкова какъв цвят са очите на свети Петър. Друг път разпалено дебатираше, че за него и останалите с диабет това било забранена интервенция. Впоследствие си вярваше, че е късметлия, защото на два пъти бяха забранявани плановите операции.

Е, аз се не отказвах. Явно добре съм си свършил работата – да му досадя, та сколаса.

В последния месец обикаляхме заедно от кабинет на кабинет, та да се консултираме какви медикаменти не пречи да продължи да пие, кои лекарства трябва да спре непосредствено преди насрочената за манипулацията дата.

За съжаление, едните ЕКГ-та и кръвни картини, които направихме „открадна“ за Транспортна болница, за да си продължи книжката. Свидетелството за управление му било жизнено важно, за да води баба на море.

Да, викаме му „Абе има влакове, автобуси, даже самолети“, но не ще, ценял си свободата маршрута сам да си избира…

За моя радост оттам ми направиха най-голямата услуга – заставиха го да си махне катаракта. Рекоха му „Удължаваме ти книжката за една година, но ако през февруари 2022 се мернеш тук без да си опериран – забравяш да въртиш волана вовеки“.

Да видите след тези думи, сам задава зор.

/Извод – мотивацията понякога минава през надвисналата рестрикция/

Миналата и тази седмица, признавам, си бе тичане. Знаете, на тази достолепна възраст, трябва да е сигурно, че упойката – макар и местна, ще му понесе на сърцето, има и стент. Буквално ежедневието ни бе от сутрин до вечер по доктори. Дори на лаптопа си не съм сядал, ред не съм писал. Прибирах се, следваше бърз душ и се превръщах в хъркащ труп.

За махането на пердето избрахме невероятния доктор Яни Здравков от Александровска болница. Той отърва едната ми баба от две такива мрежести ципи, а и спаси едното око на майка ми. Преди няколко месеца тя получи остра алергична инфекция от лепилото, което ѝ поставиха при удължаване на мигли. Д-р Здравков успя да ѝ запази 90% от зрението, при положение че по принцип при такова състояние хората си губят окото.

Впечатлен съм от д-р Здравков! Той може много лесно да напусне страната, ставайки част от луксозна елитна офталмологична клиника на запад, но не желае. Помага на своите съграждани тук!

Сега, знаете, базата на нашите болници, нали? Особено онези, които не са частни.

Е, сравнете ги с която и да е известна клиника по света. Замислете се, че това е сериозна жертва от негова страна. Защото да, имането или нямането на махагоново обзавеждане в кабинета не те прави по-кадърен, но пък те ласкае, засвидетелства ти благодарност. Лесно човек, ако няма толкова много добрина в себе си, може да предпочете комфорта си.

Младите лекари, които е събрал в екипа си, също са чудесни. Адски търпеливи са към просташките подвиквания към тях от страна на нетърпеливи (мъча се да пиша с евфемизми, обаче баш ми идва да сложа тук нахални) пациенти, включително моят дядо, та му правих непрестанно забележки. Другото, което ме влудяваше, е онези, които невъзпитано застават пред вратата на кабинета и пречат на лекарите, които непрестанно излизат и мерят с апарати в съседна стая, да минават. Те буквално им се молиха – „Направете път, ако обичате, само малък коридор за минаване ни оставете“…

Обещаваха многократно – „Никой няма да върнем, спокойно“.

Днес това се доказа! Дядо му го оперираха чак в 16 и нещо, но не го отложиха. Случи се така, че се притесниха в последния момент дали няма да има проблем с едно кръворазреждащо лекарство, което пие, и го изследваха пак, за всеки случай. Изчакаха да видят резултата и вместо да насрочат нова дата, останаха и след работно време, извинявайки му се, че толкова дълго не е могъл да се консумира храна и течности (знаете, че преди упойка не се препоръчва).

Много съм благодарен на тези прекрасни лекари, които наистина са отдадени на пациентите си!!! Да са живи, здрави и дано да съумеем да не ги прогоним! Политиците да мислят как да ги обгрижват и да го описват в предизборните си програми, а ние да преценяваме на кого власт даваме.
***
Днес между се логвах и в онлайн лекциите. Даже дръпнах една запъхтяна реч за важността на социалните мрежи при организирането на акции, протести от граждани.
Имах и гаф – микрофонът ми се включи, докато разговарях с един човек, пътувайки за пореден път към здравното заведение, та заглуших и една от преподавателките си. Абе, заплес съм. Ха-Ха

Също докато чаках дядо ми да полежи два часа след манипулацията, купих на изгодна цена мобилен апарат за едната ми баба, че старият съвсем сдаде багажа, както и торта за другата, та като ѝ върна дядо, да е доволна, че ще може да се почерпят за хубавия повод.

На финал снимах се в асансьора на сградата, където временно се извършват операциите. В обичайното местоположение е разположено Ковид отделение.

Смазан съм, но съм и щастлив, че вече ще вижда 50% по-добре. Другото око след няколко месеца. Къде? Разбира се, пак при д-р Здравков.

За днес ангажиментите ми свършиха. Утре – нова борба. Вода майка ми на зъболекар, а тя има панически страх. Какво ли ни/ме чака…

Пожелайте ми успех!

Спокойна вечер, приятели!

П.П.: Използвайте и тази публикация, за да внушите на Вашите инатливи близки колко е важно да не отлагат, ли отлагат, която и да е манипулация! Дядо ми на връщане към къщи се тюхкаше защо се е плашил излишно.