Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 17:03 - Остарях вече, ама дебелоочието още ме изненадва
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 87 Коментари: 1 Гласове:
1



Знаете ли, приятелчета, човек е хубаво да е жив, за да става свидетел на чудеса! Едно от тях, на което винаги се изненадвам, е дебелоочието.

Тук може да ме апострофирате, че наглостта не е рядка, а напротив тя е постоянна и за съжаление често срещана. Прави сте, да. Просто аз продължавам, макар че на 16-ти този месец ставам на 23 г., да съм наивен към хората и да очаквам добронамереност от тяхна страна. Моя си грешка…

Ще Ви разкажа как днес получих двойка по един предмет, по който абсолютно не считам, че съм получил нужната подготовка, а накрая ми бе написано: „Честно казано за пръв път получавам обратна връзка за това, че материалът е труден“ и „Поправка на оценката може да има по време на поправителната сесия. Другият вариант е, при условие че има ликвидационна сесия – това зависи от ректора“.

Не считам за морално в тази необичайна ситуация да се отговоря по този традиционен начин. Освен това не получих отговор на този ми любезен въпрос:

„Вече подадох заявление за ликвидационната сесия, както е описано в сайта на Факултета, но във връзка с обстановката – недотам адекватното дистанционно обучение, липсата на възможност за добра подготовка и трудния материал, няма ли възможност да изготвя, дори за среден, курсова работа или друг вид задание, което Вие определите“.

Със сигурност съм първият, който се оплаква. Както го направих многократно и по въпроса с дистанционното обучение. Това се получава, защото масово ученици и студенти се оплакваме едни на други, но не смеем да кажем на преподавателите, че не сме получили необходимите знания. Аз го направих. Не съм се заяждал, само се уповавах на истината.

Първо съм категорично убеден, че не съм имал нормално обучение. За мен този семестър бе пълен фарс и седя зад тези си думи. Винаги съм възприемал образованието като жива комуникация, като един непрестанен диалог. Именно поради тази причина съм избрал да изучавам „Журналистика“, тъй като в нея е водеща дискусията между двама, независимо преподавател и студент или интервюиращ и гост.

Второ, дисциплината по маркетинг не съм я избирал доброволно. Имам близки, които са завършили маркетинг и знам колко трудно е. Би трябвало да сме адски лековерни, ако възприемем, че може да обходим тези дебри с видеа, каквото представляваше обучението плюс няколко заглавия от библиографията. Изчетох учебника, както и статиите на преподавателя в списание „Медии и обществени комуникации“, но това също не е достатъчно, тъй като изведнъж се сблъсквам с нова материя и то не по присъствен начин, за който лично съм се записал през 2017.

Трето, да, има форсмажорни обстоятелства. Пандемията, заповедта на здравния министър са непредвидени, но пък защо пак аз като студент го отнасям?
Бил съм 12 години ученик, 4 години студент, ходил съм на курсове, но никога не съм попълвал 12 въпроса за 15 минути и то затворени, в които трябва точно да се съсредоточиш върху един тягостен материал. Ако някой е решил да преписва, винаги ще намери начин. Може би и с това сгреших, че реших пак сам да се боря, уж достойно и накрая си изядох дървото.

Четвърто, преподавателят ни днес закъсня с близо 40 минути за изпита. На всеки се случва да закъснее, разбира се, ала това също разконцентрира, а толеранс към минутите не се добави. Освен това лично аз бях изключил вече компютъра си, защото прочетох бележката „тест на 6-ти април“ (която сега вече е изчезнала и няма как да направя скрийншот на грешката), когато моя колежка ми писа и моментално трябваше да се логна обратно.

Пето, да се очаква, че този сложен материал ще го знам при поправителна или ликвидационна сесия е равно на доброволно заблуждаване. Имам нов семестър с нови предмети, а и готвене на дипломна творческа работа.

Шесто, на мен не ми е проблем ще се дипломирам ли сега или след време, тъй като никога не съм преследвал дипломи, а единствено знания, които обаче са съобразно уменията ми и естествено са преподадени по разбираем начин. Все пак не считам, че не заслужавам да се дипломирам, защото съм бил изключително съвестен. Записал съм се редовен студент и лекции не съм пропускал. Предавал съм всеки материал на време. Имам добри оценки, но не съм се борил за стипендии, а само за знания.
Сега след четири години, в които съм бил изпълнителен, съм изправен пред проблем ще завърша или не. Не смятам, че изобщо ще изкарам, на която и да е сесия, тъй като не се чувствам добре подготвен, но не по моя вина.

Седмо, вярвам, че можеше да се предложат и други варианти – например курсова работа. Обективно погледнато аз осъзнавам колко важно е презентирането в социалните мрежи, маркетинга като цяло. Благодарение на него успях да развия няколко инициативи, с които съм занимавал през годините.

Осмо, преподавателят ми предложи да му споделя какво намирам за неясно и трудно относно материала, за да ми бъде от полза, ала видеата вече липсват, а и какви консултации могат да наваксат пропуснатото реално обучение между ноември и сега?

Девето, имам надежда, че при така бленуваното реформиране на образованието оценките и теориите ще отстъпят пред истинското образование на приятелската комуникация!

Скъпи приятели, пиша това, защото непрекъснато слушам от близки приятелки как децата им са поставени в шах и мат: нулево обучение, трудни изпити.
Разбирам Ви. Влизам Ви в положението. Но пък изследвайте липсата на емпатия. Това е полезно.

Също така може би е хубаво да си поставим за цел да се борим и с емоционалността. Аз се дразня на себе си. Арогантността ме побърква. Днес ми се разбумтя сърцето от нерви и ми шурна кръв от носа не заради двойката, а поради язвителността. След няколко минути се замислих защо разрешавам на лошото да ми въздейства.

Рекох си „Я по-ведро“ и си изслушах няколко любими песни от Apple Music, както и се почерпих с пирожки.

И все пак дискусията за етиката на учителите трябва да се проведе рано или късно. Знаете ли, бил съм и от другата страна. Когато бях ученик преподавателят ми по физика ми даде шанс в няколко часа да преподавам на по-малки. За мен бе най-важното да уважавам и помагам, а не да иронизирам и тормозя учениците си.

Бъдете спокойни. Има кръговрат. Обичам поговорките, тъй че така завършвам – „Който се смее последен, най-добре се смее“.

Ваш,

Мимо Гарсия

imageЛистата, които виждате не са ни дадени по предмета, а са извадени записки от многочасовите видеа от една моя колежка, на която благодаря от все сърце за добрината да ги сподели с всички ни, близо 80 човека. Доброто да ѝ се връща! Числата 174 30 5 4 странни ли са Ви? Не са парола за сейф! Ха-ха. Онзи ден гледах филма „Ричард III“ с Робърт Дауни Джуниър. Числото 30 е възрастта, на която е бил тогава. И после неуспешно изкарах, че сега е на 54. Всъщност е на 55 и сега през април навършва 56. Не може да ме съдите, казал съм, че едва 3 вързах по математика. Ха-ха. 174 см. пък е висок.imageТук реанимирам след нервите след реакцията високомерна. И да, чудя се на себе си какъв съм глупак, че се връзвам…



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. fun1001 - почини си, сладур, и аз мн се вРъзвам ,мимо..но, ти, поне си на 22.)
01.02 17:14
Рекох си „Я по-ведро“ и си изслушах няколко любими песни от Apple Music, както и се почерпих с пирожки./

...Такива като теб...ще победят!!!
вярвам..искам,и ще бъде...
аз не можах да изкарам виШо, именно поради тезз нерви...
но, па станах успешен Бизнесмен,най добрата мама,и Съпруга..
и най щастлива баба )
най добрите, винаги,пристигат Горе на Върха, самотни )
....нали, затова, са воИни!
поздрави от мен..
/кака, леля, баба,Мадам Джулия..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1051546
Постинги: 1250
Коментари: 1113
Гласове: 785
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31