Онзи ден ми трябваше да си копирам дипломата. Не ме е срам от тройките, но се опитах да се сетя спомням ли си нещо. За едва четири години съм забравил всичко. Вчера, при маникюристката ми, се заговорихме за задачите с x и y. Единствените, на които успях да изкарам четворка. Да, ама сега ми е бяло петно.

Реално погледнато времето, което съм прекарал в даскало може да се раздели така:

• Полезно – единствено часовете по литература, а и СИП Културология и История на изкуството;
• Приятно – всички останали часове. Бърборихме си сладко, играехме си на бесеница. Радвам се, че съм бил ученик, когато не властваше изродщината дистанционно обучение.

Когато аз се чувствах яко по литература, съучениците ми им идваше да си режат вените. Разлагаха се от досада. И аз ги разбирах, защото веднага си представях как броях секундите до края по алгебра.

Оттук може да извадим един извод за какво са тези универсални предмети?! Те не в помощ, а напротив губят времето на всички – и на състуденти, и на преподаватели. Вместо да си седя 5-6 часа по литература, аз се измъквах от физика и си отивах на седянка при хигиенистките. Даже им помагах да чистят стая, да ринат сняг само и само да правя нещо, а не да вися и да отмират мозъчните ми клетки. :D

Е, реформата трябва да започне с това – да се направи образованието привлекателно за младите, а не да го свързват с @ман.

От първи до четвърти клас е ясно. Общи познания – ченгелчета, цифрички.

От пети до седми – езици като се съблюдава от какво се вълнува конкретното дете.

От осми до дванайсти наблягане само на това, което го вълнува. Така ще са и по-малки групите, ще може на всеки да се обръща внимание. Ще е чудесно.

Във висшето е същото. Ето сега, аз, който следвам журналистика, в понеделник имам изпит по маркетинг. Тъмна Индия ми е. И не само на мен. Това просто не се вписва в профила на нашите мозъци, на нашите натури. Ние сме записали журналистика с конкретна причина, защото се познаваме. Не сме отишли икономика или мениджмънт напълно осъзнато. А сега какво: имаме маркетинг, който е труден, абсолютно неразбираем, защото в рамките на един семестър е вмъкнато какво ли не. Нямаме нормално обучение, някакви видеа… И сега се очаква да отговорим на 12 въпроса за 15 минути… По минута и нещо на въпрос!

Ами, сори, но нито е справедливо, нито е оправдано, още по-малко е смислено. И да Ви кажа не че не уча. Цял семестър това правя. Чета книгите, принтирам,  подчертавам с маркери. Не ми се получава.

И без да крия и от преподавателя след като пиша публично сериозно се замислям да преписвам ли или не. Не обичам, не ми е приятно, но какво ми остава?! Да имам двойка и вместо да се съсредоточа върху дипломната ми работа да уча за нещо, което така и няма да успея да направя?!

Аз не съм робот. Не съм машина. За 15 минути аз не мога да мисля. Аз разсъждавам. Обичам да пиша спокойно. Това че някой е решил ДО не е мой проблем. Или по-скоро не е моя вина. Това че аз съм записал журналистика, а получавам маркетинг, който признавам – не разбирам, също не е по моя вина.

Аз съм се занимавал с много неща. Да, знам общите неща по въпроса клиенти – печалба. Мога да ги прилагам. Слава Богу, не съм фалирал. Но тези допълнителни утежняващи определения, трудни въпроси са ненужни.

Сигурен съм, че те биха били интересни за някой маркетолог, но не са за мен.

По-скоро щеше да ми е приятно да направя хубава и дълга курсова работа. Да развия една маркетингова стратегия, да опиша как правя рекламна кампания или нещо подобно. А сега чета теории, които са празни. Никога не съм разбирал тези теории, теории. Животът не е теории. Създаването на нещо става с душа, а не с теории.

Нека обновим образованието с елиминирането на универсалните предмети!