Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2021 18:42 - Мои състуденти се аргументират с клишета, ама най-добре да си припомнят „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове:
0



Преди няколко месеца се пошегувах с учебника по дисциплина „Медийно право“, която изучаваме във Факултета по журналистика и масова комуникация. Като оставим закачките на страна, предметът е наистина труден, защото се обхваща не само българското, но и европейското (а с примери в някои случаи и световното) законодателство.

Във вторник ни бе онлайн изпитът. Имахме 12 въпроса за 30 минути. Аз реших да отговарям, с каквото ми дойде в главата. Давах пример след пример. Стараех се максимално да обхвана за краткото време, колкото се може повече факти. Май, май поизядох не една и две запетайки, ама карай. :D

За мое учудване, минах!

Появи се проблем с моите състуденти, които бяха предали след зададения час – 9:30. Имаше оставен толеранс от няколко минути, но той не им стигна. За съжаление, те ще трябва да се явят на поправка. Преподавателката ни написа, че времетраенето стига за четене на въпроса+мислене+писане, а не да се търси+чете+копира-какво-да-е.

Съгласен съм с нея, но не напълно. Да, има хора, които биха се възползвали, за да препишат. Но пък има и такива, които просто не може за кратко време да се съсредоточим и да пишем спокойно. Аз съм от тях. Буквално ми трепериха ръцете, докато щраках по клавиатурата и същевременно хиляди идеи ми изкачаха в главата и докато ги озаптя, времето мина.

Отделно работата под таймер, който бях включил, много затормозява психиката и това се отразява на качеството. С едното око гледах монитора, а с другото таймера. От страх да не изпусна срока, натиснах „Изпрати“ още в 9:29:29. Е, признавам, надявах се повтарящите числа да ми донесат късмет! :D Майтап бе, Уили!

Има две, опс, три причини да напиша тези редове.

Първо, исках да се похваля, че минах. :D
Второ, да аргументирам защо изпитите при засилен стрес замъгляват съзнанието.
И трето да споделя как проф. дпн Нели Огнянова ми се дигна в очите.

Аз винаги съм бил откровен. При първата ни среща на живо, през октомври, проф. Огнянова ми се стори прекалено строга. Моята душевност е много мила, любезна и нормално не я почувствах близка и имах известни резерви към нея. Днес обаче ми се дигна в очите. Осъзнах, че в нея има един много доблестен човек. Уважавам онези, които дават по елегантен начин урок!

Писах и преди, че някои мои колеги на няколко пъти писаха имейли, с които уличаваха/обвиняваха други. Това ми е правило много лошо впечатление, защото съм Ви казвал, че ненавиждам предателството. Дори Ви описах как моята учителка по немски в даскалото ни даде урок.

Не мога да проумея как може да има такива дребни душици, които да искат да сторят гадно на друг. И то на хора, с които седят четири години в едни и същи аудитории. Омерзен съм от действията им и сега ще Ви опиша ситуацията.

Днес проф. Огнянова написа следното:

 „За оценяването по тази дисциплина съм приела за важно, че:

а) задачите са еднакви  за всички и  сте поставени в равни условия – с цялата емпатия и солидарност към страдащите,  хората в неравностойно положение и уязвимите категории –  но също така е широко известно, че не  толерирам неуважението към зададената рамка на работа;

б) не се разчита на контрола и камерите и  хората спазват правилата в една общност,  не защото някой ги контролира.  Обратното води към идеята за   тоталния контрол, Оруел,   невежеството е сила.

Доколкото разбирам,  не сте били в равни условия.

  • “Преписваше се, при това много. Във фейсбук групата се появиха хвалби не за това, че  всичко е било ясно, а колко лесно са успели да препишат и то от хора, от които това не се очаква такова поведение. Това е и разочароващото.”
  • “Преписването, както стана ясно, е характерно. Появиха се и онлайн групи за решаване по време на тестовете и изпита по видео разговор, което не е особено адекватно за студенти, в края на обучението при това по толкова важна дисциплина. Може би клишето за факултета и студентите , а по-късно –  журналисти, е вярно.”

Пожелавам ви здраве и успешно дипломиране, дано сте научили нещо от тази дисциплина.“

Оказва се, че предателите от моя курс дори са ѝ писали съобщения от личните имейли. До този момент го правеха от общия имейл – мръснишки и анонимно, като не се сещаха, че е редно да напишат от кого е този имейл, защото аз например никога не съм ги подкрепял да клепят други!

Тези дребни душици са се дразнили, че някой друг може да изкара оценка и злобно са съскали и против преподавателката ни и против състудентите.

Сигурно си мислите, че аз така се дразня, защото съм преписвал. Не съм. Нито ред, нито дума. Няма как да Ви покажа отговорите, тъй като нямаше време да си ги копирам, макар че ми се искаше, защото Ви споделям всичко, но който прочете разсъжденията ми му става ясно, че не са копи-пейст. Проф. Огнянова няма как да я питаме, но съм убеден, че ако имахме възможност щеше да потвърди.

Тя сега даде урок на целия ни близо 80 човека курс. Показа какви бродят сред нас (дай Боже да не са мнозинство). Забиват ножове в гърбовете на другите. Без капка срам.

Мен това лично не ме засяга толкова, защото аз не общувам с болшинството от тях. За четири години едно „Здравей“ да сме си казали. Олеква ми. Вие представяте ли си иначе да сте комуникирали с такива хора и накрая да получите подобно отношение!

Браво, браво на професор Огнянова, че им свали лицемерните маски! Да им лъснат лицата… Бас ловя, че в личните имейли може и имена от омраза да са споменавали…

Заключението на някой мой състудент „може би клишето за факултета и студентите, а по-късно –  журналисти, е вярно“ е заключение на пълен глупак, който да е добре да си припомни „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“.

Дребни, дребни, дребни, отвратителни душици! Заради тях страната е на такъв хаос! Защото вместо да подават ръка, секат глави!

На мен съвестта ми е чиста. Помогнал съм на няколко човека за тези четири години да си взимат изпити, даже съм им правил изцяло задачите, за да не останат без оценки. На никога не съм направил лошо. Информирал съм, помагал съм на целия курс да знаят кога са ни часовете по английски. Не съм в общата Фейсбук група, тоест не съм се възползвал от общи отговори. Веднъж получих едни записки да уча по-лесно, цяла кутия луксозни бонбони подарих.

В училище не съм помагал, защото не съм имал знания, освен по литература – но аз пиша много мимовски :D и се разпознаваше от преподавателката ни.. Помагали са ми съучениците. Многократно съм признавал! Но винаги им съм се отплащал. Там в класа ми нямаше такива подмолни номера. Просто нямаше!

В заключение дребните студентски душици дипломи ще вземат, но морал не могат да си купят!




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1924367
Постинги: 1802
Коментари: 2943
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031