Преподавател: доц. д-р Светлана Божилова

Студент: Мимо-Гарсия Груев (Фак. №18118)

На въпроса „Къде се намираме спрямо европейския ТВ пазар?“, мога да отговаря единствено по този начин: „На планета, която никога няма да бъде намерена, защото никой няма да си направи труда да я търси“. Какво може да предложим ние на европейския зрител?! Абсолютно нищо!

Българите не гледаме собствените телевизионни програми, та какво остава да убедим чужденците да заплатят за тях!

Писал съм (https://mimo.bg/archives/5436) и преди, че дори обществената телевизия не е атрактивна и е същинска несправедливост да бъде финансирана с толкова милиони от нашите данъци при все че почти никой не я следи. Даже направих паралел с парното и сградната инсталация – блокът поне може да продадеш, но от това задължение спасение няма! Единствените верни зрители на „телевизията-майка“ са старците по селата, които не направиха усилие да се дигитализират. Те доброволно продължиха Татовата линия на радио точките. Да, някои ми казват да не говоря така, защото и аз съм щял да остарея. Хубаво, ама моите баби и дядовци употребяват интернет.
Разбира се, че осъзнавам силата на БНР и БНТ. Неслучайна е битката кой да има член в Съвета за електронни медии, та да бъдат избирани правилните хора за шефове. Затова преди години направих една иронична кампания – „Мимо Гарсия за шеф на БНТ“ и обещах „детското предаване „Лека нощ, деца!“ се мести от 19:45 в 2:00, когато си лягам и с повторения в 3:50 и 5:00, тъй като ставам да пишкам през нощта и искам да мога после да се унасям“.
Извън закачката, няма предаване по БНТ, което да те вълнува. „Панорама“ за мен е като микровълнова (https://mimo.bg/archives/4906) – претопляне на всичко от седмицата. В „Референдум“ се въртят едни и същи гости, говорейки само за Кови. Липсва позитивизъм!

Счита се за успех на БНТ продажбата на „Под прикритие“ в толкова държави. Аз обаче възразявам. Защото да – имаме проститутки, имаме корупция, имаме множество канали за наркотици, но България не е това дъно, не е тази мрачност. Има и такива хора като нас, които се борим да правим изкуство – както аз съм режисирал проект, създал съм онлайн предаване, в което с психолог помагаме на деца с аутизъм, с дислексия, безплатно давайки съвети на родителите им, както и на преживели инсулти и борещи се с афазията.

Нека не забравяме, че продукцията, която се изнася от дадена страна служи като нейна визитна картичка. Защо Турция инвестира пари в толкова много сериали? Защото всичко после ѝ се отплаща през туризма. Например заради „Листопад“ – толкова много зрители от цял свят посетиха Истанбул, повлияни от историята на семейство Текин. „Листопад“ послужи и като предупреждение за модерните турци, непризнаващи рода. Те видяха, че това им държание води да нездравословен упадък и им даде шанс да оценят колко важно е да се поддържа тази структура в обществото.

Българите не се славим с добро име. След 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз и запътувахме свободно, мнозина роми отидоха да джебчийстват, бяха заловени и се лепна клишето „Булгар, булгар“, сиреч видиш ли българин, стискай чантата.
Това не се с бори със сръдня или пък със заяждането – „Е, те техни си крадци нямат ли?!“, а с доказване, че имаме и много положителни страни.
Ала ние какво показваме – евтин алкохол, достъпна дрога и леки жени!

Да, сериалът „Под прикритие“ е прекрасно заснет, с уникални актьори, но не ни върши работа. Ако не искаме в очите на чужденците да сме престъпници, а държавата ни за тях да е годна само да се напият и наебат, нека имаме стратегия – как да спечелим уважението им!

Признавам, че сериалът за тийнейджъри „Румбата, аз и Роналдо“ бе прекрасен. На ниво! Още по-хубаво – бореше се с дискриминацията давайки централна роля на циганчето с прякор Роналдо. Защото ще издърпаме от блатото този етнос само през положителните примери на вече издигнали се хора в обществото. Те ще се убедят, че може и да не се служи на местните барони, които да паразитират чрез тях, карайки ги да просят по ледените улици или пък продавайки гласовете им по избори.

В другите телевизии ситуацията не е по-добра. Нищо не ни грабва, нищо не оставя следа…

Много пъти съм писал за сапунените опери (https://mimo.bg/archives/5159). И не защото съм субективен, тъй като ги гледам, а по простата причина, че те са един страхотно продаваем продукт!

Британският сериал Coronation street на 9-ти декември чества 60 години в ефир. Кое наше предаване може да се похвали с такъв живот?! Никое! Но то няма и как да се случи, тъй като в нашите сериали, освен ниски страсти, не се разглежда нищо съществено! Ние правим продукции-клишета. Това европейците не одобряват, те не желаят да живеят в клишета.

Клишетата за бащицата, за патриархата са подходящи за Беларус, но не и за развитите нации. В Corrie отдавна жената не е послушната фигура. Има главни герои с всякакъв цвят на кожата. Има многообразие. Представен е животът в цялост, а не елементарно!

Един сериал като „Откраднат живот“ е глътка въздух в скучния ефир, но той е закъснял. В Италия сериала „Incantesimo“ със сюжета за лекари в болница се излъчва през 1998, когато аз съм се родил!!!

В Германия в сериала „Забранена любов“ има история за любовта между двама мъже преди толкова много години! Изкореняване на хомофобията през медиите, а не насаждане, както е у нас!

Френският „Plus belle la vie“ има много интересен акцент върху различните класове в обществото. Богатите не са представени като елементи за завист, а че имат и възходи и падения като при всеки. Материализмът не е норма.

Ами при съседите ни – в Гърция, шедьовърът „Блясък“! В него се говореше напълно открито за психическите проблеми, а в България още е срамота да бъде посетен психолог!!!

Искам да отбележа следните две неща:

Първо, не бива да копираме другите. Всеки народ има своят светоглед, който може и трябва да представи.

Второ, не бива и да се опитваме да сме интересни на другите, преди на себе си да сме любопитни. Тоест – нека продуцентите не гонят Михаля (чужденците) преди да са задоволили собствения пазар с интелигенти произведения!

И за да не бъда обвинен в черногледство – ще уточня, че ако запретнем ръкави може да достигнем едно прилично европейско ниво, но затова се иска желание, а то липсва! Дано се появи!