Според някои Джак се е покрил, докато облаците отшумят, ала като нищо може вече да е в арест и да чака присъда. Само преди няколко месеца друг бизнесмен – Жън Чжъцян, което семейство дори е от висшия ешелон на властта бе осъден на 18 години затвор (по-инак казано: смъртна присъда при положение, че е на 69). Присъдата му де юре бе за корупция, ала де факто е задето критикува реакцията на правителството във връзка с COVID-19.

Като заговорихме за пандемията, нека се замислим за следното – в каква държава искаме да живеем. Покрай коронавируса плашливите се възхищаваха на желязната хватка, с която Китай действа и сериозните мерки, които налага. Да, ала то и в мирно време цензурата (дори детското „Мечо Пух“ е забранено) е на ниво. Това ли искаме да не може да се изказваме свободно?! Да ни грози затвор?!

Комунизмът може да има хубави идеи, но те са неприложими. По простата причина, че елитът се самозабравя, а равенството е фалшива дума. Еднаквостта единствено се разпростира върху масите и то в негативен, скотски план.

Но да се върнем към темата – съдбата на Жън не е лека, но все пак е жив. Докато Али Акбар Табатабаи /Ali Akbar Tabatabaei/ се прощава с живота заради критиките си. Али е иранец, който е аташе на посолството на Иран в САЩ, преди да настъпи Иранската революция. След нея той става изгнаник в Америка и критикува яростно аятолах Рухолах Хомейни. (Впрочем Рухолах и наследника му Али Хаменей радикализират иранците, за да ги управляват по-лесно.)

Една вечер на вратата на жилището на Табатабаи в Мериленд се позвънява. Асистентът му отваря и пощальонът обяснява, че се нуждае от подписа на Али, за да му предостави пратка. Когато изгнаникът слиза, „пощальонът“ го прострелва три пъти и избягва. Дегизираният убиец е Давуд Салахудин, американец приел исляма, съгласил се да убие критика на иранската власт срещу 5000 долара.

От убийството през 1980 г. той се крие, живеейки в Иран под различни самоличности и не може да бъде подведен под отговорност.

Та знайте, приятели, да може да пишеш и говориш, каквото мислиш, е ценност. Някои не се замислят. Покрай раздуханата „опасност“ това лъсна ясно!