Ще я запомня завинаги не с icn и du, а с житейските съвети, които ни даваше. Като към нейни деца с нас се отнасяше. Да, мога с часове да пиша колко много са ми помогнали през годините нейните топли слова. Но най-вече настръхвам от завета ѝ да не бъдем никога предатели. Знаете, ако ме четете често, че аз рядко съм с преобладаващото мнение. Ненарочно, а просто защото не се страхувам да не бъда конформист. Всеки човек има мнение, в огромен брой от случаите различно, но се срамува да го изрази и най-крякащите стават лидери и се разполагат и от негово име. И все пак човек може да е вън от стадото, но не бива да забива на нож на никого, независимо приятел или враг.

Та конкретната ситуация, за да ни изнесе лекция за предателството преподавателката, бе следната: немският е бая труден /повярвайте, така е/. Та съучениците ми бяха изградили сложна мрежа за откриване на тестовете предварително. Един забаламосваше в коридора учителката, друг я дебнеше кога ще се върне, трети бъркаше в книжата ѝ, четвърти решаваше въпросите, пети принтираше на специални листа отговорите. Аз бях пасивен /не правех нищо от изброените/, но пък активно се възползвах от отговорите :D. Даже дваж-триж прекалих, изкарах 5, 6. Тогава тя каза – „Мимо, не съм те хванала, пиша ти оценките, но знай, че никога не бива да се прекалява в живота. Когато препишеш за 6, а знаеш за 2, не лъжеш друг, а себе си. Да минеш е едно, да надскочиш многократно възможностите си и да се приближиш до онези, които учат непрестанно, е непочтено“. Оттогава повече от 3, един път 4, не съм си позволял да имам. Но тя пак показа колко благородна е. И най-вече, забележете, „като не съм те хванала – пиша ти оценките“. А госпожата ми по математика не ме бе хванала да преписвам, но за да не ми напише 5, знаейки че повече от 2 не мога да изкарам, скри теста и се направи, че го е изгубила. На мен и на още двама клетници. Те бързо се предадоха, но аз с часове ѝ преравях шкафа, което тя ехидно ми даде да направя, знаейки добре че нищо не е изгубила, а отдавна листа е накъсала. Да, аз също го знаех, но пък от друга страна също ѝ дадох урок – постарах се да разбъркам документацията възможно най-много. Тест за пети при девети, осми при единайсти клас. Сигурен съм, че след това дни са ѝ трябвали да намери какво къде съм сложил. След това математичката лукаво предложи на трима ни да се явим на тест пак. Аз отказах, пак разправии по дирекции колко нечестно е, та три ми писа и така мина и замина.

Връщаме се при немкинята. Та схемата „кражба на тестове“ вървеше чудесно, но един ден двама от съучениците ми се скараха, ще си кажете какво значение има, ами огромно. Те бяха водещите в схемата, бяха и първи приятели, но в един ден се разцепи пропаст помежду им, дори не знам защо, тяхна си работа и единият реши да натопи другия, че краде тестове. Е, знаете ли какво се случи?! Да, повече откраднат тест нямаше, тройки много имаше :D, но не това е същественото.

Учителката ни по немски се изправи и каза – „Да, той е откраднал, да, другите са преписвали, но ти не си ли се възползвал също?! А накрая излезе най-голямата п****, че и предаде целия колектив. Ако съм на тях, няма да ти проговоря!“. Отекват ми тези думи в ушите.

Сетих се за това в контекста на „скъпите“ ми състуденти, които информират (https://mimogarcia.blog.bg/lichni-dnevnici/2020/12/17/pisaneto-ot-quot-obshto-ime-quot-ne-e-okei.1740413) една преподавателка, че някой друг е преписвал… Гнусно е да предаваш хората, дори да не си съгласен с тях.

Благодаря Ви, госпожо!!! И учителите ни трябва да ни учат на това да бъдем хора, а не роботи със знания!!! Затова дистанционното обучение не струва!!!