Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2020 09:39 - Вече може да гледате филма ми
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове:
0



Приятели на blog.bg,
вече може да гледате филма ми
. :-)

Зная, че е тягостен, но няма как да бягаме от реалността, нали? А и в основата на проекта е идеята, че имаме възможността никога да не позволим да се повтори случилото се преди.
Как? По един единствен начин - като наследниците ни бъдат убедени, че не бива да вредят другиму.

Надявам се да Ви хареса или поне да събуди у Вас чувството за съпричастност към мъката и на непознатия.

Ако имате мнение, изпратете ми го на лични съобщения тук. Ще се радвам да прочета какво мислите.

АНОТАЦИЯ НА ПРОЕКТА:

Никога не съм се възхищавал на оръжията и не разбирах как моите връстници с радост прекарваха часове наред „играейки“ като се убиваха помежду си, макар и виртуално. Изтръпвах при мисълта да заредя и да натисна спусъка. Границата между онлайн и офлайн е много малка – знаем за случаи, когато младежи загубват разсъдъка си, заколват близките си, а след това дори не помнят какво са извършили.
Тийнейджърите не са виновни, че по този начин се забавляват в свободното си време. Какво друго са видели?! За тях насилието е нормално, а нежността единствено издава слабост.

Да бъдеш момче, което не е агресивно не е лесно. Сякаш при наличието на пенис автоматично се приема, че трябва да си буен и да искаш да се биеш. Ако не пасваш в клишето за мъжкар рискуваш да ти се лепне или клеймото загубеняк, или първобитната обида педераст.

Обществото ни допринася за стигматизацията. Герои-икони за населението ни са единствено личности, които са били борци. Има много други революции, чиито победи са постигнати чрез блага дума, но техните водачи не се приемат сериозно. Винаги съм се питал защо в 21-ви век продължаваме да живеем в едно неспирно минало – припомняне на кървави събития от преди векове. Това се учи като история в училище, това се преподава като литература там. Това е и темата след първата бутилка ракия на всяка маса по време на празничните фамилни сбирки. Не казвам, че трябва да забравим случилото се, а че трябва да бъдем в настоящето.

Обаче и в него е същото. На пиедестал издигаме не спортисти, които чрез ума си печелят партията шах, а викаме като обезумели за такива, които чупят уши и носове. Същинско зверство… Имаме пищни военни паради и същевременно маломерно представяне на модерните будители – писатели, артисти, музиканти.
Делим се на съюзници и врагове. Из целия свят се запасяваме с повече боеприпаси, отколкото бебета ще проплачат в следващите сто години. Никаква поука не сме си взели от Първата, от Втората световна война. Никаква.

А е толкоз просто – едни егоцентрици, които са алчни за още територия, жертват без да им мигне окото децата на собствените си страни. Изпращат ги в окопите, откъдето клетниците, нямали късмет да загинат, се връщат с откъснати крайници.
Масата блее „Ще победим!“. Кого? Смъртта?! Ха-ха (горчив смях), тя е непобедима, никой не я е надвил мръсницата, но благодарение на общата тъпотия сме запратили момчетата ни по-рано при нея…

Знаете ли какво е да се разхождате из гробищата и да четете на паметните плочи числата – 20, 21, 23, 24, 25… Сигурно Ви направи впечатление, че изпуснах 22… Как да го напиша?! Та аз сега съм на тази възраст, сърце не ми дава… Да, ала под земята, при червеите, в мрака са телата на тези, които не са познали какво е да си на 30, не са усетили „тежестта“ на 50-те, не са си намерили половинката в живота (или пък още по-лошо – разделили са ги с нея преждевременно), не са чули някой да им прошепне „Тате, обичам те“…
Смазваща гледка е. Всеки може да си я причини. По-скоро задължително трябва! Пък после да видим дали ще има възхищаване по автомати…

Лесно е да стигнете до мястото. Централните софийски гробища, задният вход, на 5-10 метра от него лежат британски войничета – някои от тях свалени при бомбардировките над столицата. Сигурно ще се ядосате – как ще съчувствам на онези, които са обстрелвали предците ни. Вижте моят прадядо е бил царски офицер, аз имам и семейна памет, но гледам на нещата обективно. За мен и тези в небесата и онези, дето са се крили по Банкя, са жертви на перверзните умове на господарите, които не играят с пулове на таблата Земя, а директно мятат на арената трупните зарове, които взаимно се унищожават (Йосиф Сталин: „Смъртта на един човек е трагедиясмъртта на милиони е статистика„).

Когато гл. ас. д-р Петър Айолов ни постави за задача да създадем късометражен документален филм, аз веднага знаех какво искам да покажа – безсмислената гибел, която е можело да бъде предотвратена, но никой от владетелите не е имал интерес, камо ли желание.

Единственият вариант тази трагедия да не се повтори потрети да не се случи за пореден път е да възпитаваме поколение, в което войнолюбието не се толерира, атаката не е престиж, а отстъплението не е слабост. Само тогава те ще знаят да не се доверяват на политици, които ще са готови да ги разменят срещу някое и друго природно богатство.

***
Задача по предмет „Учебно студио“
Факултет по журналистика и масова комуникация ФЖМК
Преподавател: гл. ас. д-р Петър Айолов
Студент: Мимо-Гарсия Груев, Фак. №18118
***
#МимоГарсия

image






Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1922573
Постинги: 1800
Коментари: 2937
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031