Днес ми извадиха четвъртия (слава Богу, и последен) мъдрец. Стана бързо, нямаше проблеми, не болеше (заради упойки, но и поради професионализъм).

Препоръчвам на всеки да следи този си тип зъби – бавно растат, но когато избият или пък ретинират /останат в костта/ създават огромни проблеми – изкривяват останалите зъби, както и развалят седмите.

Свършихме работата с лицево-челюстния хирург и на изпроводяк ми изписа антибиотик. Макар да не е чак толкова сложна процедура, екстракцията на мъдрец е изпитание за организма и е добре превантивно да се стопира възможно усложнение.

В една близка сладкарница ми услужиха с торбичка лед, та да не се подуя.

Вече спокоен, че няма да стана в лице като катеричка, заобикалях по улиците в търсене на лекарството. Тук аптека, там аптека, нийде илачи.

След третата се зачудих какво се случва. Уж са заредени винаги, а сега… В следващата “нахално” питах. Фармацевтите с тъга ми обясниха, че хората са откачили! Купували ненужно блистери, презапасявали се със сашета, изисквали да са притежатели на цялата гама от продукти в аптечнатата мрежа.

Надявам се държавата да наложи лекарства да се получават не само с рецепта, но и при задължителна идентификация чрез лична карта. Така Гошо няма да ползва предписаното на Пешо и после да го преотстъпи на свой ред на Тошо…

Освен това в рецептите е хубаво да се уточнява какво количество е необходимо – 1 брой, 2-5. В този случай няма да може някой да злоупотреби като закупи един стек и после да търгува на черно.

Нямам против обременените психически да харчат парите си, вместо за хубави неща, за таблетки, които накрая ще изхвърлят поради изтекъл срок, ала когато с това си действие застрашават здравословно (Вас, мен) не е окей.

Хайде – приятен ден!