Подадох документите си преди толкова много месеци, а чак вчера бях на изслушване в Столичния общински съвет…
Запознах се с досегашни съдебни заседатели, кандидатстващи за втори мандат. Направих им мини-интервюта, докато чакахме да ни извикат. Какво да ви кажа – приятни хора, ала несериозни. Една директно ми сподели, че чете материалите по делото … половин час преди самото дело, та да не се разкарва до сградата на СРС по два пъти. Възмутих се. Искрено. Как отсъждаш, без да си сигурен правилно ли постъпваш?! Друг пък вдигна рамене и призна, че за целия си четиригодишен мандат никога не е имал въпроси, камо ли особено мнение. Е, чак пък такова овче поведение… Бива ли!
Естествено, тези им слова ме мотивираха допълнително, защото аз знам, че ако бъда избран, никога не бих си позволил да бъда безгласна буква в състава. И тук не става въпрос за его или за надценяване на правните ми знания. Ако евентуално бъдат избран и се закълна, аз чувствам дълг към обвиняемите, към нацията, към съвестта ми. Няма как да спя спокойно, ако зная, че някъде някой лежи в мизерни ужасяващи условия (у нас и арести, и затвори са така), без да съм убеден, че там му е мястото!
Останах приятно изненадан от изслушването. Общинските съветници бяха изключително отзивчиви, а и провеждаха истинско „изпитване“, а не проформа въпросник. Бившият съдия и председател на СРС Методи Лалов бе изключително прецизен. Насочваше ни към различни ситуации, към разнообразни казуси, провокираше ни с въпроси-капани. Впечатлен съм от интелигентността му и от умението му да общува на езика на всеки кандидат-съдебен заседател – хем с приятелски тон, хем с проницателен нюх става ли този човек за длъжността или не. Впрочем Лалов и другите присъстващи заседатели ми вдъхват надежда, че този път ще бъдат избрани качествени люде, а не приближени партийни функционери, които просто са там за престиж чрез пропуск и някой лев отгоре…
Та така: ще видим дали ще съм в списъка или не след около месец.
А пък аз Ви призовавам: огледайте се във Вашия град. Ако е обявена процедура за съдебни заседатели – пускайте документи. Няма как да мрънкаме за лошата съдебна система, а да не правим нищо, за да я променим!
